Орион – огромният ловец или лабиринт между живота и смъртта

Орион – огромният ловец или лабиринт между живота и смъртта

Докато Слънцето върви през последната декада на зодиакалните Близнаци – от 7 до 21 юни, то преминава пред едно от най-ярките съзвездия, видими от Земята  – Орион и за месец и повече го скрива от хорските очи.

Орион е едно от най-ярките съзвездия на небесната сфера. Видимо е през цялата година като най-дълго се задържа на нощното небе през ноември и декември. В него се намират стотици звезди, но най-ярките очертават своеобразен четириъгълник, сякаш пристегнат през средата с колан и оформящ небесна фигура на панделка. С по-голямо въображение панделката се трансформира в огромен ловец, който с едната си ръка е вдигнал копие или боздуган, а с другата е преметнал нещо, хроникьорите твърдят, че това е лъвска кожа. В разхвърляните и даже противоречащи си древногръцки митове, достигнали до нас, Орион, който в превод значи „огромен“ е син на бог Посейдон, който се славел като най-големия ловец, но и бил доста груб и невъздържан, заради което  сторил и редица грешки от страст, като това, че изнасилил една царска дъщеря, защото баща и не разрешил да се ожени за нея. За наказание Орион бил ослепен. Любимият син на Посейдон за зла участ успял да разгневи и самата Хера, която пратила към него Скорпион, който го ужилил и осмъртил. Единственото, което му останало на Посейдон е да измоли Зевс и да обезсмърти Ловеца като ярко небесно съзвездие.

И действително Орион е едно от най-ярките съзвездия, не само заради размерите си, но и защото във видимата му светлинна структура се включват две от най-ярките звезди на нощното небе. Едната е Ригел, което в превод означава „стъпало“ и отбелязва кракът на Ловеца. Ригел е алфата на Орион и на практика е първа от съзвездието, която посреща Слънцето по неговия годишен път. Интересното е, че Ригел свети в синя светлина и в редица митологеми, включително и в древноегипетските, има отношение към Севера, към горната земя, тази на Сет, но за това ще пиша малко по-долу.

Последната звезда обаче, която на практика изпраща Слънцето от Орион, е Бетелгейзе, която се намира в най-горната част на съзвездието, на рамото с вдигнатата ръка на Ловеца. Умишлено не конкретизирам дали това е лява или дясна ръка, не само защото и в рисунките, стигнали до нас с образ има противоречие, но и защото ляво или дясно също не е случаен ориентир. За да поясня, често в близката до нас древност ловецът Орион бива рисуван в гръб с вдигната лява ръка, но ако той е обърнат към земния зрител, то тогава ще е вдигната дясната му ръка. И може би това има отношение към посоката на инволюция и еволюция. От друга страна небесният ловец обаче като всеки слънчев герой трябва да се движи от ляво надясно, като самото Слънце, както и това се изобразява на плочките с Херос – тракийския конник – но засега ще оставя отворена тази тема и ще ми е приятно да споделите коментар. Тук обаче ще отбележа, нещо, което всеки може да забележи, че Бетелгейзе, втората най-ярка звезда, която е на задната порта на Орион свети в червена светлина, която пък има отношение към безсмъртния живот в страната на египетския Хор, а сетне и на траките, които за припомняне ще спомена, че използват белия и червения цвят в могилите за означаване на портите към смърт и безсмъртие.

Но за да не ви обърквам повече, ще уточня, че митологията не започва с древногръцките легенди и митове, които и без друго пристигат ужасно изопачени до нас. Орион поради вече гореописани причини, но и поради редица други, много от които неизвестни, е едно от най-митологизираните съзвездия за всички цивилизации, които човекът е откривал на Земята. И това е валидно както за Северното,така и за Южното полукълбо, което също го прави уникално. Орион се намира на външната страна и на двете полукълба и графично може да се изобрази като два триъгълника, обърнати с върховете един към друг. Съзвездието може да се забележи във всяка точка на Земята, защото през него минава небесният екватор. Орион се явява „Господар на небето”. В едната посока поясът на съзвездието е ориентиран към Алдебаран, а в другата – към Сириус.

А сега нека за кратко отидем при египтяните. Вече има безспорни доказателства, че по времето, когато са издигнати пирамидите, т.е. преди повече от 12 000 години, тогавашното съзнание особено е почитало съзвездието Орион, откъдето се е считало, че идва бог Озирис и където се завръщат душите на починалите фараони. Същевременно обаче Орион има пряка връзка със следващата го особено ярка звезда Сириус, която египтяните считали за Изида, майката на живата природа. Озирис и Изида имат звезден син, който се нарича Хор . Той се е считал за владетел на Египет, а неговите очи били Слънцето и Луната. Хор обаче имал смъртен враг – Сет. Това е опентът, братът враг на Озирис, който повежда война с него и го убива. Преди тази война обаче Сет е владял горната земя и е имал бяла корона, а Хор – долната, с червената корона. Само за размисъл вмъквам, че Сет е твърде близко до Сат – Сатана, нали, а горната и долната земя, бялата и червената врата са постоянни антиподи дори в нашите приказки, които съвсем естествено биха могли да се обвържат със синьо – бялата и червената звезда на Орион.

Още в дълбока древност фараоните в Египет са се смятали за наследници на Хор, като след своята смърт те трябвало да се издигнат към съзвездието Орион, където възкръснал Озирис. Преди обаче да заеме полагащото му се място на небето, всеки владетел следвало да премине през Лабиринт, който също имал две измерения – небесно и земно. Начинът, по който се преминава през изпитанията в лабиринта се оказва определящ за обезсмъртяването на душата или за нейното завръщане на земята.

Темата за Лабиринта по една или друга причина е изключително важна както за египетската космогонична система, така и за древногръцката, така и за тракийската и именно заради това и сега до нас достигат уникални прототипи на гигански лабиринти от тунели, функциите на които и до днес не могат да се разгадаят. Но защо ви занимавам с това ли? Защото думата „лабиринт“ идва от „лабрюс“, което пък е твърде близо до „лабрис“ – двойната брадва, често срещан знак на о.Крит, където е най-големият древногръцки лабиринт, но и знак, който може да се види при Стоунхендж, Микена, а и при траките.

Защото може би Орион е лабиринтът, през който трябва да премине душата на героя, за да получи посвещение и да се обезсмърти!

Орион може би е символ за объркания или обърнатия път на хората, който те трябва да изправят. Егоизмът, нетърпението, страстите трябва да се овладеят, волята да се концентрира в работа, смелостта и решителността да се използват за градивни, а не разрушителни дела, животът да се посвети на идеал, а не на материална цел – едва тогава героят ще е готов за фазата на безсмъртие.

Интересна е също така графичната връзка на Орион с пясъчния часовник, който с четирите си линии, пресичащи се в една точка е символ на видимия четириизмерен свят, който се подчинява на законите на Пространството и Времето. Допускам, че множеството изображения на пясъчен часовник, които се виждат изобразени върху мегалитите при Старосел също имат отношение към траките и лабриса, който също оставя следи по тези места. Но за тази връзка може би ще стане дума в друг материал.