25 октомври 2016 г.

Принцеса или Пепеляшка – това ще е „задълбоченият“ въпрос този вторник, но май няма да е само един. Звездите ни предупреждават за опасност от сериозно раздвоение и даже разтроение на личността, замисляне, зацикляне до степен на шизофренност. Ето каква ще е астралната причина за това.

Днес 25 октомври изгревът на Слънцето  точно в 7.51, мъждукайки, маркира дълбинното пространство на Скорпион, а намаляващата Луна още по тъмни доби със свито сърце напусна сгряващия Лъв и послушно се приготви за служба в скромния Девешки храм.Там обаче, освен много рутинна работа, чистене, подреждане, служене на богове и кой ли още не, остаряващата и помъдряла Луна  ще трябва да прегледа и архива със спомени, несвършени дела, повтарящи се ситуации, може би не само от този, но и от минали  животи, зависи доколко ще ги освети опозицията с Нептун в Риби в съвпад с кармичния Южен възел.

Долу – горе по едно и също време с бледото светило и Меркурий, вестоносецът на боговете, се спусна в подземията на Тартар, за да научи тайна информация, да открие истини, да разбули табута, достъпни само за скорпионските по природа души, за тези, които не се боят да се изправят срещу страховете си, да ги извадят на светло, за да ги възродят, но с едно условие – никога да не поглеждат назад.

За наш късмет, или пък за провокация, мрачните и плашещи подземия вече са силно осветени от Слънцето, потънало дълбоко в Скорпион, което сключва щастлив тригон с емоционалния господар Нептун и ще ни кара да се чувстваме някак отпуснати, меланхолични, сладникаво романтични, даже странно очудени,  а не стреснати,  когато пред нас изненадващо се визуализират кошмари от нашия сън, страхове се покажат, но в реални размери, като на стоп-кадър се завъртят ситуации, които буквално до вчера сме считали, че са разбили нашето сърце.

Пикселизацията на подсъзнателната матрица, сякаш безразборно надупчена от реални задължения, спомени, бъдещи планове, ще е толкова експресивна, че като се събудим и застанем пред огледалото, няма как да не кажем ..уаууу…

Колкото и да се чудим как да се облечем обаче, какъвто и грим да сложим, каквато и маска да изберем, те днес няма да имат особено значение, защото за съзнанието ни ще бъде важен не светът извън нас, не той как ни вижда и възприема, а какви светове се вихрят вътвре в нас, какво харесваме, от какво се страхуваме, какво вече е време да променим или завинаги да се разделим. Луната в Дева няма как да не ни държи в реалността, разбира се, но ще е по-съществено да подхождаме творчески към всичко видимо и да забелязваме как го избираме, как то влиза в нас, как го преработваме, успяваме ли да го анализираме или осветим, или го захлупваме с мнителност, заблуди, недоверия, хвърляме го в контейнера със скраб или го заключваме в архива „Страх“.

Цял ден ще е така – ще тичаме задъхано по неизбежни дела,ще сменяме в движение маски и лица, но  тайничко ще ни е страх, ще ни се струва, че нещо не е съвсем така, че може би това не е начина, че не си струва риска, че няма да ни повярват или пък ако пак се доверим, нещата ще се повторят и ще е все така. Възможно е да изпадаме в крайна еуфория, като се залъгваме, че всичко този път ще е различно, че доброто и справедливостта няма как да не победят, или пък да се затваряме в приказния свят на Пепеляшка, Красавицата и Звяра, където любовта е красива, но не е реална, а е идеал.

Днес обаче ще е нужно не да сме разсеяно-мистични, а да действаме, да следваме поставената цел, колкото и скучно, досадно или страшно да ни се стори това изведнъж. За да продължим обаче, от нас ще зависи, как ще възприемем спомените, мистификационните образи, архетипите  – като вражески провокации, или патерици, като опорна пръчка по пътя към поредното геройство. За да проработят за бъдещата цел ще е важно да изпълним едно условие да не ги оставяме на тъмно като приказен, недостижим идеал, а да ги осветим с реалността, да ги приемем за архетип, който работи за всички, включително и за нас. Как да стане това ли, ами като не се обръщаме назад.

Защото, ако Орфей не  беше пренебрегнал съвета на Мелкурий и не се беше обърнал,  любимата щеше да е изведена жива от царството на мъртвите Тартар, дали любовната история щеше да продължи  по старому?

Аз лично считам, че не. Защото не може нещо, което е приключило, даже и да се прероди отново, то да е същото като преди. Няма как да не е  ново, може би генерално непознато от преди. Ето защо е добре да послушаме водача Меркурий, който един мисец ще води душата ни през Скорпион, и ако намерим там в подземията на Тартар нещо свое и много силно пожелаем да го вземем с нас в света, то трябва да спазим божествената уговорка –да не се обръщаме назад, никога!

А колкото до дрехите – днес все пак е вторник – марсов ден, а Марс е втори господар на Скорпион, така че облечете се в червено. И ника смелостта и истината победят!

Пожелавам приказен геройски ден!

Очаквам коментар…