Луната
Общи сведения
Луната е едниственият естествен спътник на Земята и най-близкото космическо тяло. Тя има диаметър 3478 км, приблизително коло ¼ от земния диаметър. Нейната маса е около 81 пъти по-малка от тази на Земята, а обемът и – 61 пъти. Луната не е точна сфера, а елипсоид.
Ъгълът, под който виждаме лунният диаметър, е около 30’.
Движения и фази на Луната.
Луната се движи видимо сред звездите и обикаля около Земята. За едно денонощие тя се премества на Изток с около 13 градуса, което е равно на около 26 лунни диаметъра. Поради това всяка вечер Луната изгрява с около 50 минути по-рано.
Средното разстояние между Луната и Земята е 384 000 км. Най-близката до Земята точка на Луната се нарича перигей, а най-отдалечената – апогей. Голямата полуас на лунната орбите се изменя от 356 400 км до 406 730 км.
Равнината на лунната орбита е наклонена към равнината на еклиптиката под ъгъл 5 градуса. Точките на пресичане на лунната орбита с еклиптиката се наричат възли – възходящ и низходящ.
Луната обръща към Земята само едната си половина – факт, който е известен от дълбока древност. Причината е в околоосното въртене на Луната като времето, за което Луната се завърта около своята ос е равно точно на времето, за което извършва една обиколка около Земята.
Поради равномерното въртене на Луната около остта й, неравномерното й движение по орбитата и други причини, на земните наблюдатели ни се струва като че Луната бавно се люлее в пространството. Това явление, наречено либрация, позволява да се наблюдават и части от обратната страна на Луната. Така че от Земята може да се наблюдава не 0,5 а 0,6 от цялата лунна орбита.
Фазите на Луната са най-видими за земния наблюдател. Причината за тях се състои във факта, че в своето движение по орбитата си около Земята, тя заема различни положения спряма Слънцето и Земята.
Луната е тъмно тяло. Тя свети само с отразена слънчева светлина. Когато Луната се намира между Слънцето и Земята, към нас е объртана половинката, която не се осветява. Затова за нас тя е невидима. Това е фазата – новолуние. Когато Земята се намира между Слънцето и Луната, ние виждаме цялата осветена от Слънцето половина на Луната. Това е фазата – Пълнолуние. Двете средни фази се наричат първа четвърт и последна четвърт. Тогава Луната се вижда като полудиск.
Най-удобното време за наблюдение на цялата лунна повърхност е Пълнолунието. Но понеже лунната повърхност не е гладка, за да се наблюдафа лунният релеф ясно, е необходимо да сме по-близко до границата между осветената и неосветената част.
Времето, за което Луната прави пълна обиколка около Земята спрямо звездите се нарича звезден (сидеричен) месец. Един сидеричен месец е равен на 27,3 денонощия.
Времето между две последователни едноименни фази на Луната се нарича синодичен месец. Той е равен на 29,5 денонощия.
Ако се намираме на Луната, Земята също ще показва фази, които са обратни на Лунните – когато на Луната е Пълнолуние, на Земята ще е „новоземие“ и т.н.
Земната повърхност е по-голяма от лунната и отразява повече светлина. Ето защо Земята осветява Луната при „пълноземие“ много по-силно, отколкото Луната осветява Земята при пълнолуние. Това е причината, за да наблюдаваме пепелявата светлина на Луната – слабото сияние на неосветената от Слънцето й част.
по “Астрономия”, учебник за XI клас, автори: М. Калинков, Л. Македонски