Великите съвпади на Юпитер и Сатурн – огледален поглед

 

Как ще се промени животът ни след 21.12.2020та? Защо измененията няма да са за месец – два, а ще очертаят посоката на социалното развитие за стотици години напред? Кои имат шанс да се облагодетелстват от новите условия и кои ще изпаднат от играта на живота, ако не се променят?  На тези и още въпроси давам моя отговор във видеото на Астромедиа с мен – Антоанета Салфидж – вашият звезден преводач.

Пригответе се с това видео да се качим в машината на времето и да се върнем с Юпитер и Сатурн поне 2 000 години назад. Преди това обаче ще ви предложа идея за актуален новогодишен подарък в синхрон с новата водолейска епоха.

 

А сега ви каня да се завъртим заедно с Юпитер и Сатурн в машината на времето, за да видим какви преобръщания на времето и пространството е предизвикало в съзнанието тяхното движение по Зодиакалния кръг.

 

За да изравня информацията, макар и с риск да се повторя, ще припомня някои архетипни характеристики за двата принципа.

Астрологията ги нарича социални планети, защото те са свързани с човешкото време и с  ориентацията на човека спрямо обществените процеси и показват доколко е зависим от тях и доколко може да се синхронизира с тях за да израстне, да се развие, да придобие статус и социарен авторитет. В глобален надличностен план именно Сатурн и Юпитер водят съзнанието напред, към израстване по вертикалната спирала, като работят за видоизменяне на човешките закони, но и на обществената етика с всеобщи принципи, които да приближават съзнанието по вертикалната спирала до Божествения дух.

Сатурн и Юпитер са максимално противоречиви, но и затова допълващи се. Юпитер най-общо е максималното увеличение, разрастването, експанзията във всички посоки на видимия физически, интелектуален, но и емоционален и езотеричен мир, Юпитер е стремежът чрез вяра. Сатурн обаче е ограничението, уплътняването, концентрацията, която се налага с ред, последователност, дисциплина, понеже цели едно важно нещо – възможността да се превърне във форма, в материален резултат, който при това да се задържи функциониращ за максимално дълго период, съобразно човешките представи за време.

 

И така Юпитер в нас разпалва възможността към новото, затова ние свързваме проявленията му с вярата, с надеждата, с доброто.  Сатурн обаче е противоположна сила в диадата. Съобразява се с Юпитер, но се държи като по-висока инстанция, която  допуска да се осъществят само конкретни цели, които могат да доведат до видим резултат. Всички останали стремежи той, Сатурн, слага в графата романтика и съответно забранява да разпиляваме енергията си по тях. Което пък ние наричаме ограничение. Сатурн е контролът, забраната, наказанието, от което ни е страх.

Става така обаче, че веднъж Сатурн успял да ни задължи да си концентрираме енергията до резултат, той след това още повече уплътнява енергията, създава система, ред, закони, които с времето започват да работят сами за себе си. Възниква задушаващата бюрокрация, системата заработва заради самата себе си и съответно започва да убива стремежите, които всъщност са я породили. И тогава идва ред  на Юпитер отново да подпали желание за ръст и да се хвърли в нови възможности, с които да разчупи материята и да спаси духа. За което на помощ му идва и Уран, но това е друга тема, за която ще говоря вероятно в следващия клип.

 

Юпитер и Сатурн всъщност са велики социални корективи, които бидейки вътре в нас и извън нас, помагат на общността, но и на съзнанието като цяло, да се развива, но тогава, когато му дойде времето, което значи – когато има благоприятни външни и вътрешни условия за това.

В доказателство на това и за целите на това видео ви предлагам една кратка историческа разходка назад във времето, чрез която ще фиксирам ключови социални етапи, които задвижват циклите на двете могъщи планети.

 

Древните астролози са обръщали особено внимание на движението на планетите Юпитер и Сатурн. Наричали са ги „владетели на времената“, защото винаги, когато те започвали нов цикъл, както е сега, се е случвало важно социално събитие, което изменя хода на живота за години напред.

Най-значимото знамение, с което се свързва този съвпад безспорно е раждането на младенеца и началото на епохата на Риби, събитие, което е описано от евангелиста Матей с думите: 1 А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим. 2 И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил?

 

Редица средновековни теолози се опитват да разгадаят какво природно явление се крие зад библейската Витлеемска звезда. Едва в началото на 17 век астрологът и астроном Йохан Кеплер изчислява, че през 7ма година преди Христа двете най-големи и видими с просто око планети Юпитер и Сатурн три пъти в годината са направили точен съвпад, който е бил видим за ширините над Египет и Йерусалим.

Показвам ви картата на третия от съвпадите, който се е случил на 5.12.0007 г Пр. Хр., която сега лесно можем да построим с помощта на съвременните астрологични програми.

Обръщам внимание, че Юпитер и Сатурн тогава са се събрали  във воден знак и то в Риби, което също би могло да се приеме като синхронично потвърждение за началото на нова епоха, тази на Риби, при това съща като сега около Новолуние в Стрелец, т.е. до галактическия център.

След малко ще се върна отново на този знаков съвпад в Риби в началото на новата ера. Преди това обаче искам да припомня някои базисни астрологични знания за съвпадите на Юпитер и Сатурн, наречени мутации, с които много по-лесно ще можем да направим астрологичното обобщение на периода и да предположим социалните изменения, които предстоят.

 

Още древните астролози добре са знаели, че Юпитер и Сатурн описват не един, а цели три социални цикъла, които са особено значими за общия цивилизационен процес.

Първият, най-малкият, е точно на 20 години и е най-обозрим за човешкия живот. Него нарекли малка мутация. С него се свързват поколенческите изменения между родители и деца, стари и млади, които всеки може да наблюдава в живота си.

Вторият е през около 200 години и се нарича средна мутация. Състои от няколко малки мутации, които имат една важна обща характеристика – заповат винаги в знак от един и същи елемент, като знаците последователно се изреждат по тригони. Така например Ако средната мутация започне в огнения Стрелец, то след 20 години кралският съвпад, както също наричат съвпада на Юпитер и Сатурн ще се случи в Лъв, след 20 години в Овен, сетне в Стрелец и т.н  – в продължение на цялата средна мутация, която е около 200 години.

В периода на всяка средна мутация има едно единствено отклонение, когато един от съвпадите се случва в различен знак, но такъв, който показва каква ще е стихията, в която ще се върти следващата средна мутация. За пример през последните 200 години, когато кралският съвпад се е случвал в земни знаци, само веднъж, през 1983г. Юпитер и Сатурн са се събрали във Везни, за да подскажат, че следващата средна мутация ще е във въздушни знаци.

 

 

Между другото, докато правех проучванията си за това видео, установих, че Константинопол е осветен официално като вселенски град на 11.05.330г. именно на такова отклонение на кралския съвпад. През втори и трети век след Н.е. средната мутация все още се е движела в земните знаци. Единствено две години след освещаването на Константинопол, през 333г Сатурн и Юпитер са се срещнали във въздушния знак Везни – астрологичен факт, който символично бихме могли да отнесем към последвалата роля на Константинопол за разпространение на децентрализираните общества, включително и богомилите, за които ще стане дума след малко.

 

Но да се върнем към теорията за циклите на Сатурн и Юпитер. Има  и още един по-голям цикъл, наречен голяма мутация, който включва двата предишни. Той се завърта за около 1000 години по време на които последователно се изреждат следните мутации по зодиакални тригони както следва – огнен тригон, после, земен, въздушен и накрая воден. Това е  голямата мутация.

И така стигаме до най-големия цикъл във времето и пространството, обозрим за човешкото съзнание – епохата. Две големи мутации на Сатурн и Юпитер се равняват на една епоха, която теоретично е с продължителност 2160 земни години. Ще припомня, че епохите са пряко свързани със земната прецесия и с изместването на земната ос 1 градус за 72 земни години, съответно  с един зодиакален знак от 30 градуса  за 2160 години. За любителите на математиката ще допълня изчисленията с това, след като преминат всичките 12 епохи с общи 24 Големи мутации, тогава се изпълва една Велика прецесионна година от 25920 земни години.

 

Сега сме свидетели на началото на нова мутация, която ще предопредели човешкото развитие не само за 20 години, даже не и за 200, а за цяла епоха напред.

Каквато и прогностика да правим за такъв период напред, тя ще бъде безсмислена загуба на енергия, но за да анализираме предстоящия нов цикъл на Юпитер и Сатурн няма да е излишно да са върнем в предишния подобен цикъл, за да видим какво се е случило там.

 

Ще започна историческата разходка с Великите хроникьори още от началото на новата ера – за да ви създам представата за цялостност, но и за смисъл, посока и път на съзнателния социален процес.

Показах ви преди малко великият съвпад на Сатурн и Юпитер в Риби, който се случвана 5.12.0007 година преди новата ера и за който още през 17в. Астрономът Кеплер предполага, че е прочутата библейска витлеемска звезда.

 

Тук обаче се налага да уточня, че с посочената малка мутация в Риби всъщност започва последния 20 годишен цикъл на великите хроникьори във водни знаци, който е и завършващ за за всички мутации преди това и въобще завършващ за ерата на Овена, започнала близо 2 000 г. преди това.

Спокойно, няма да ви връщам толкова назад, за да не разбудя някои от заспалите герои. Ще уточня обаче, че епохата на Риби започва във физическия свят със средна мутация в огнени знаци, доколкото Сатурн и Юпитер след новата ера за първи път се събират в Стрелец, също като Риби юпитериански знак.  Съответно следва редуване на средните мутации в земни знаци, после във въздушни, във водни и така пясъчният часовник се обръща отново за втори път.

ЗА да ви предпазя обаче от сух формализъм и пунктуално следене на години и дати, ще припомня, че си говорим за огромни периоди от време, които не могат да бъдат разрязани като парче на торта и че преходът към тях се е извършвал столетия. В този смисъл за такъв преход към Риби може да се отчете периодът на предходната средна мутация във  водни знаци, която се е случвала 160 години преди Христа.

Още повече, че самото летоброене е измислено от църквата едва 500 години след това, което днес наричаме 1 година след Христа, с прагматична цел, за да го обвърже с раждането на младенеца – вече знаем как – според знака на витлеемската звезда, което със сигурност не е случайно в общата синхроничност.

Мутациите на Юпитер и Сатурн обаче ни учат, че всяка устойчива форма, създадена от Сатурн, съдържа вътрешна мотивация с крайна цел, която е Юпитер. Ето защо при тази кралска ретро-разходка ще се опитвам да отбелязвам не само конкретни събития, но и мотивациите и целите, които са постигали те, при това не само във физически, но и в езотеричен план.

Изходната позиция, от която ще разглеждам първопричините за събитията е Съзнанието и изначалната му роля на развитие на живота въобще – като форма и като процес.

От езотерично гледна точка причината за проявлението на живота е именно то, съзнанието, Логосът, който се формира в следствие отделянето му от Божественото начало. Слизайки в причинния свят, в продължения на епохи и хилядолетия то все по-крайно се поляризира и материализира.  Учителя Петър Дънов посочва, че

 „Поляризирането е раздвояване на човешкото съзнание на положително и отрицателно, възходящо и низходящо,но най вече – съзнание на Любов и съзнание на Мъдрост- това са двата полюса в човека.

Причината за раздвояването на човешкото съзнание е в егото и в желанието му да обсебва, да владее нещата. В следствие на което то се раздвоява и частите му забравят, че са едно цяло.“

Решаването на противоречията изисква доброволна жертва, както е в природата, защото, само това, което може да расте, да се развива, цъфти и дава плод, то може да се жертва.

 

Едва след като е усвоил закона на жертвата чрез съпреживяване и смесване с различностите, което се случва в ерата на Риби, човек може да учи закона на трансформацията на материята в дух чрез Любовта.

Тази ще е великата задача на Духа в ерата на Водолея, но преди да стигна до това как ще влезем в училището на Любовта, нека още малко задържа вниманието на ерата на Риби. И сега нека се опитаме да обобщим с помощта на циклите на Юпитер и Сатурн, на Закона и Вярата,  как съзнанието учи закона на жертвата и да съпреживява различностите в епохата на Риби.

 

Според историческия календар най-важното събитие, което преобръща хода на историята е мистерията на Христовото възкресение, което се случва в началото на епохата на Риби. То става основополагащ архетипен акт за осъзнато отричане, за жертва на най-свидното – Сина и личния живот, за да се трансформира душата, за постигане на блаженство чрез Духа.

 

Типично по рибешки обаче Съзнанието проявява разбирането за жертвата по два пътя – единият е този на формата, на външното, на ритуалите, която се управлява от Сатурн, а другият е този на съдържанието, на вътрешното, езотеричният, на вярата, който се управлява от Юпитер, който да припомня е и нощният управител на Риби.

 

Как се проявява това разделение?

Още в 14та година сл. Хр. Юпитер и Сатурн правят съвпад забележете, в Стрелец, знака на вярата и започват 200 годишна средна мутация в огнените знаци. Това е период на активно разпространение на христовия импулс, който пробужда в сърцата любов към ближния, състрадание, милосърдие, , разпознаване себе си в другия, но и осъзнаване на единението с нещо по висше, с началото, с Логоса, с Бог.

В началото християнството тръгва като „окултна школа, както казва Учителя. Появяват се първите обединения, школи и братства, които се учат да прилагат христовия импулс за духовно осъвършенстване, за възвисяване до божественото за подготовка за възкресението на  духа. Много езотерични първохристиянски школи    използват за духовното си осъвършенстване познати практики от древните мистерии, с които по окултен път постигат съзнателно втърдяване на вътрешния си център, с което успешно трансформират материята като например лекуват, оживотворяват, овладяват умения сходни до това, което днес наричаме телепортация, хипноза, или трансформация на тела. Всички тези чудодейни способности, основани на Христовия импулс, чрез който извира вярата, че Бог е сила, че той е в нас, че вярата укрепва вътрешния човек, че тялото служи на духа, за да се укрепи и сетне да се отдели от материята, да пожертва, за да възкръсне  и да се върне при Бог в изключителна степен помагат за разпространение на християнството през първите векове на епохата на Риби.

Същевременно обаче предизвикват и жестоки гонения,мъчения, убийства, за което Учителя казва:

„Защо се подигнаха гонения против християнството? То беше една окултна школа, но християните изгубиха правилата, дадени от Христа, и вследствие на това се набраха много отрицателни сили. Като не знаеха какво да ги правят, как да ги трансформират, подигна се гонение против тях, докато се намери изход на тези енергии и сили. „

Стигаме до 253та година когато Юпитер и Сатурн се събират в Козирог и започват 200 годишен земен тригон. Това е времето, в което бавно, но сигурно християнството навлиза в материалния свят на властта и става част от нея, като се укрепява  като форма, система, ритуали, правила.

През 311 година, когато Сатурн и Юпитер се събират в Козирог, Римската империя признава християнството за легална религия и в продължение на столетие и поредица от вселенски събори се изковават удобните за властта религиозни догми и  правила. Стига се до там, че Христовият импулс за изтласкване от материята чрез развиване на вътрешна сетивност за съпреживяване на невидимото естество и за трансформиране на грубата материя в дух чрез любовта, се свежда до кротост, смирение, въздържание, до заповедта да дадем Божието – Богу, Кесаревото – кесарю. Възкресението пък, резултатът от личната духовна работа се свежда до индулгенцията и причастието, които дават божията милост чрез наместниците му в божия храм. Правоверният пък се превръща в пасивно чакащ човек,  който може единствено да се покае и да откупи греховете си.

Така утилитарното християнство постепенно изгубва езотеричното си съдържание, нещо повече, изгонва го от църквите и канона при това пак с огън и кръв.

Огромна роля в това отношение има властта, съсредоточена в града Константинопол, който вече споменах, че е осветен в периода на първия земен тригон, но на неговото отклонение – през 333г., малко преди Юпитер и Сатурн да се съберат във Везни и да пуснат лъч към събитията след сто години, когато ще се завърти големия въздушен тригон на средната мутация.

По същото време на тази малка мутация в средата на IV в. обаче работи и епископ Вулфила, също известен като новия Мойсей, който основава голяма еписколипя близо до Търново в Никополис ад Иструм. Понеже твърде малко се знае за Вулфила само тук ще припомня, че именно тук по българските земи за да преведе Библията той създава готската азбука, която твърде много прилича на кирилската, на която пишем днес. Ще оставя този въпрос обаче за друг контекст, но сега само ще посоча, че Вулфила, който бил изключително почитан свещенник, въпреки че е пратен при готите от Константинопол, той разпространява сред населението първохристиянските идеи, базирани на силата на Христовия дух във всеки от нас, Т.е. той ясно се различава от пълзящата канонична дидактика и на практика е създател  на арианството, първото християнско течение, обявено за ерес, което не му пречи между впрочем да се разпространи сред германските племена.

 

И така за да се стигне до големия въздушен тригон, в който Юпитер и Сатурн за първи път в ерата на Риби правят съвпади само във въздушни знаци. Той започва от 432 г. във Водолей и продължава век и половина, докато Юпитер и Сатурн не започват да се срещат във водни знаци.

Какво се случва във времето на въздушната средна мутация?

Още през 431г. т.е. точно преди началото на въздушната мутация се организира Трети вселенски събор в Ефес, на който Дева Мария е възкачена до Богородица, а самия Христос е признат за истински Бог и истински човек. С това Христовият импулс за стремеж към божественото извън нас окончателно се очовечава, и съответно вярата, т.е. религията се подчинява на човешките закони, норми и правила. Така е обаче само за канона. Защото  през  V – VI век езотеричното християнство въобще не изчезва, напротив развива се  паралелно с догматичното. Обособяват се  редица децентрализирани школи, братства и учения, дамгосани като дуалистични, гонени като ерес, или битуващи като философски школи. Едно от най-известните сред тях е езотеричното учение на манихеите, което след векове ще продължи езотеричния импулс чрез богомилството.

Именно през този период на въздушна мутация се преборват за независимостта си редица старохристиянски църкви като Арменската, сирийската, етиопската, които съответно са грубо отлъчени от Константинопол с вселенски събори. Християнството окончателно подменя вярата с политика.

През 570 година Великите хроникьори се събират в Скорпион, за да задвижат водния си 200 годишен тригон, а светът влиза в най-мътната част  от историята си в епохата на Риби – Средновековието.

За да държа ясна нишката на звездно-земната си ретроспекция през вековете ще припомня, че отправната ми точка беше Съзнанието, целите, посоката и формата, която избира, за да се развие, да се индивидуализира и да се прояви. Съответно как тази проявя се осъществява през вековете на въздушния тригон на Юпитер и Сатурн.

Изводът ми до тук е, че в началото на епохата на Риби могъщо се проявява нов импулс, наречен Христов, с който съзнанието получава благоприятни условия да се оттласне от най-мътното състояние безпаметно състояние на подсъзнание и да започне процес на индидивуализация чрез изчистване на на кармата и родовите връзки, което става със съпреживяване, жертва и стремеж към божествена Любов.

“Вървете след Мен и Аз ще ви направя ловци на човеци.”

Заради естеството на съзнанието обаче да се поляризира на Любов и Мъдрост, на Вяра и Живот, които астрологично се съотнасят с Юпитер и Сатурн. Съзнанието от своя страна тръгва по два пътя към индивидуализация – единият е този на Духа, който е невидим, окултен, мистичен, несътворим, и този на Материята – видим, материален, изграден от закони, ритуали и правила. Най- голямо деление на Дух и Материя Съзнанието постига във времената на въздушния тригон, които символично се управляват от Уран и неговия девиз – Свобода, равенство братство.

А сега ще прескоча вековете на водния тригон, в който стават големите преселения на народите, голямото кръвно смесване, а може би и голямото заръщане към корените и ще ви поканя да се пренесем за кратко във втория огнен тригон от ерата на Риби, който се върти от началото на IX до края на X в., всъщност точно до падането на България под Византийско робство. Ще отбележа този период, защото без него трудно ще направим връзка със събитията, които се случват  през вековете на втория въздушен тригон, който ни интересува.

 

Ще концентрирам разказа си върху историята по българските земи, не от някакъв раздут шовинизъм, а защото именно за пореден път изиграват ролята на светилник, от който се разпространява изчистения от материята Христов импулс.

През 928 година, по средата на огнения тригон, Сатурн и Юпитер се събират в Стрелец. По-наблюдателните може би ще направят връзка, че новата ера като цяло започва със съвпад на Юпитер и Сатурн в Стрелец. Ще оставя този линк на страна обаче и ще посоча един  важен исторически факт. Това е времето на българския цар Симеон, който само  месеци преди точния съвпад премества българската столица на великата си държава от Плиска в Преслав. Но и още, в Преслав се строи църквата св. Параскева и започва езотеричната дейност на Боян Мага.

Искрата на първохристиянството се пробужда и се възражда в движението  на Добрите хора, по-късно наречени богомили. Тук няма да се спирам подробно на богомилството, защото рискувам твърде да се отвлека, но горещо ще пропоръчам книгатаЗа богомилите от уста на ухо на Дамян Попхристов по темата, заглавието изписвам по видеото тук.

Ще отбележа само, че Боян Мага разгръща мащабна апостолска дейност, включително и извън границите на царството и империята, с която разпространява първохристияските идеи, но и създава строга система от окултни практики, догми и правила, много от които са възприемани като мистерии и чудеса, но всъщност работят за развиване качествата на Духа, основани на вярата и стремежа към единение с Бога и съпреживяване на божествената Любов. Дейността на Боян Мага е 40 години, точно колкото траят две малки мутации на Юпитер и Сатурн. В продължение на последната малка огнена мутация добрите хора за прокудени от България, богомилството е обявено за ерес, а поп Богомил е изгорен.

Малко след това руския княз Светослав жестоко разграбва и опожарява Преслав, византийците се възползват от това и започват 160 години византийско робство, почти колкото трае средната мутация на земния тригон.

За да си представим каква апостолска работа е свършил Боян Мага и с каква скорост  се е възродил първохристиянския импулс, този път съпреживяван чрез общността на богомилите, ще спомена, че през този век на стагнация и на укрепване на империите гоненията и преследването на ересите въобще не спира, напротив и Константинопол, който вероятно помните, че беше основан на съвпад във въздушните везни, изиграва основна роля за гоненията срещу богомилите, като най-атрактивното и мистериозно дело е това, срещу Василий Врач през 1111, на 11.11., при което той е изгорен, но като че тялото му изчезва, изпарява се, като яко дим.

Като следствие обаче на жестоките гонения, езотеричните учения се разпръскват по целия тогавашен средновековен свят, основават се децентрализирани обедениния като църкви и градове-държави и под влиянието на този процес преминава целия следващ над 200 годишен въздушен тригон. Именно той има пряка връзка с процесите, които ще се проявят в нова, по модерна (в кавички) форма през новия 200 годишен период на въздушшна средна мутация на Сатурн и Юпитер.

Преди да ви разкажа за него обаче ми се иска да направя обобщение на процесите, които протичат във времето на земните тригони в ерата на Риби, в енергията на които ние живяхме до края на 2020та година.

Ще ви припомня отново езотеричния план на Съзнанието, което, отделено от Божествената единица, в астрологията това е Уран,  слиза в гъстата материя, за да я изучава и да се учи да я удохотвори, да й вдъхва живот. Процесът на материализация обаче се осъществява със Закона на поляризация, който е неизменен и дели всичко на Добро и Зло, на истина и лъжа, на ум и сърце и както казва Учителя, този закон на противоположностите поражда кармата, Както Сатурн прекъсва творческата сила на баща си Уран, а в последствие е детрониран от сина си Юпитер,така и  робите в материалния свят винаги въстават, изземват често с кръв материалните блага на царете, за да станат господари и обратно, и това е неизменен принцип.

И това инволюционно проникване на Съзнанието в плътната материя протича хиляди години и съответно е свързвано с отдалечаване от единната енергия на Божествената единица.

Дъното на този езотеричен процес, т,.е. най-тъмното място, най-плътната материя, съответно най-далеч от Божествената светлина се намира съзнанието в епохата на Риби. Именно тогава обаче се поражда Христовия импулс, който разполага с благоприятни условия да се оттласне  от най-мътното състояние безпаметно състояние на подсъзнание и да започне процес на индидивуализация чрез изчистване на кармата и родовите връзки, което става със съпреживяване, жертва и стремеж към божествена Любов. За да обърне посоката на развитие нагоре и да се включи в напълно нов еволючионен процес, който ярко ще се прояви в епохата на Водолей.

Процесите на най-плътно сгъстяване на материята и отдалечаване от Духа протичат във вековете на земната мутация на Сатурн и Юпитер. Така последователно  през първата земна мутация през IV век Христовият импулс се заземява, пишат се каноните на вярата, а икономическия свят се разделя на вярващи и варвари.

По времето на втората средна земна мутация – през 10. – 11в. Християнският свят толкова се уплътнява и материализира, че разделя самия себе си – на православни и католици. Логосът и словото до толкова се лишават от езотеричното си съдържание, че буквално се превръщат в оръжие, в огън пояждащ, който унищожава всеки, който се противопоставя на християнство. Самата вяра се превръща в политика, с могъща армия, в лицето на кръстоносците, които сеят вяра чрез кръв в света.

През третия земен тригон на Юпитер и Сатурн, който се завърта от 1801г. и приключва сега, в края на 2020 г. новият етап, на който се случват проявленията се основава на разбирането, че Дух няма, че човек и творец е едно и също, че личността създава материята, за да я използва и тя  да му служи.

Това е времето след Френската революция, когато робите – граждани, новите варвари, отново преобръщат пясъчния часовник на социалните отношения и детронират господарите  с идеала за равенство, който се опитват да  осъществяват с гилотината – като правят всички еднакво равни – без глави.

Това е времето след Просвещението, което се е развило през огнения тригон. След век и половина на разума, който издига в култ мисълта на човека, съзнанието вече е достигнало до идеята за нова политическа система. И тук на помощ идва Уран, чиято избухлива енергия се проектира със събитията на Френската революция, която катастрофично разтърсва имперския свят.

През 1801г. Сатурн и Юпитер се събират в Дева и поставят началото на научно-техническия прогрес, урбанизацията, грубата материализация, крупната индустриализация, пресметливата бизнес конкуренция, подкрепена със закони, поощряващи трупането на капитали и използването, даже почасовото остойностяване на човешкия труд. Човекът се обгражда с машини, за да произвежда материя, която консумира единствено той, съответно произвежда болести, които може да лекува единствено той, самата материя се сгъстява в градовете под претекст, че там има сигурност и храна,  започва да произвежда даже  човеци, които консумират неговото производство, нищо че нарушават общия баланс. Умът създава ум, човек създава Бог.

Как стигнахме до тук ли?

Не, не съм черногледа, дори съм непоправим оптимист, все пак съм с асцедент Стрелец и Юпитер на МС.  Просто търся отговора на този въпрос и се надявам да го намеря във въздушните тригони на Юпитер и Сатурн. Защото вярвам в силата на Божествения дух.

 

Но нека да върна разказа си във във времето на последния въздушен тригон на Юпитер и Сатурн, който се е въртял от 1186 година, когато великите хронисти са се срещнали във Везни и е направил последната си малка мутация през 1405 година във Водолей, откъдето ще продължи и сега – което между впрочем е закономерност и за всички средни мутации –  да започват елемента от знака, в който са приключили предходния си цикъл.

Ще ви въведа във въздушното време отново през земите на  България, защото точно тогава тя се възражда и отново заема водеща позиция в средновековния свят. През 1186г. Юпитер и Сатурн започват въздушния си тригон във Везни паралелно с Второто българско царство на Асеневци. Съответно – създават се условия за възраждане на богомилството, а заедно с него и за езотеричния христов импулс. Той изключително бързо се разпространява и то сред елита на обществото, строят се църкви, обособяват се селища, практикикуват се методики на духовно осъвършенстване и мистични посвещения установени още от Боян Мага, сякаш никога не са били забравяни. Този езотеричен ренесанс обаче процъфтява по нашите земи само 20 години, колкото е времето на една малка мутация. Всички знаем от учебниците по история, че веднага щом Борил се възкачва на трона започва мащабни гонения срещу всички ереси и най-вече срещу богомилите. В резултат на което те са подложени на мъчения и гонения, изгаряни на клади, земите им са конфискувани, книгите са унищожавани – за втори път!

И за втори път богомилският импулс намира просеки между границите на тогавашните империи и се разпространява в Европа като за втори път разпалва и онези потенциали, заложени още при първите гонения, особено след убийството на Василий Врач. И се случва така, че само за времето на два въздушни тригона в Европа се създават многобройни богомилски общности, които се наричат с различни имена, главно повтарящи населеното място на общността като патарени, албигойци, катари и т.н. като учението с лекота се разпространя основно сред образованите слоеве на обществата, което май се оказва и основния му грях. . Благодарение на това обаче езотеричните братства успяват да се укрепят в самосоятелни градове държави, зад стените на непристъпните средновековни замъци, зад които да организират просветен духовен живот и завиден икономически растеж.

Църквата обаче, която отдавна е озаконила индулгенцията и е канонизирала Христос като Бог и Човек, роден от Божия майка, за да страда, да се жертва за чуждите грехове и да възкръсва пак и пак, сега отново впряга дипломацията си, сетне рицарите си и тръгва на кървави походи срещу богомилски общности, които възпитават духа да се отърси от стремежите на плътта и да изпълняват божествената воля като творят добро, с което подготвят душата да се освободи от цикъла на земното затворничество, да разруши материалната си форма и да се върне към кристалната си чистота в единение с единния Бог, откъдето е дошла. За църквата обаче подобна работа е не просто непотребна, но и греховна, защото тя вече си има ритуали, с които да пречисти душата на вярващите и да ги опрости и си има божии намесници, които послушно ще изпълняват това, всекиму според това, каквото си плати.

Резултатът е предизвестен – богомилските разклонения, най-известни сред които са катарите и албигойците, са разгромени и отново дамгосани като ерес.

За целта обаче се създава и специален инструмент – Инквизицията. Да, тя се създава по времето на възсушния тригон. Започва да се прилага през 1234г. след съвпада на Сатурн и Юпитер във Водолей, като устройва абсурдни процеси за обида на църквата и властта, насочени срещу ерестта. Разкаялите се задължавали да пришият на дрехите си жълт кръст, който трябвало да носят една година. Същото се отнасяло и за симпатизатите на еретиците. А тези, които не се разкаят, били подлагани на различни наказания, от конфискация на имущество до известното „аутодафе“ – „акт на вярата“ или изгаряне на клада.

Именно през въздушния тригон обаче се създават и нови форми на колективизация и демократично управление! Ето как.

Като отговор на рестриктивното управление от една страна на императорите, а от друга на папската власт именно по времето на въздушния тригон започнали да се организират самостоятелни градове – държави, нещо като комуни в истинския смисъл на думата обаче демократично управление. Тук ще ви дам пример с Флоренция, не само защото е един от любимите ми градове, но и защото импулс за този клип и за цялото това ровене из миналото ми даде Данте и неговата Божествена комедия, който неизвестно защо сякаш ме провокираше отново да го прочета, сякаш, за да сравня времето му с това днес.

Вижте само какво управление е имало в новосформирания град-държава Флоренция, която възниква през 12в., точно във времето на въздушния тригон, като независима комуна. Създава се сложна система на управление, основана на недопускане на узурпация на властта от едно лице и достатъчно широко въвличане на гражданите във формиране на държавните органи. Много от държавните длъжности се заемали с жребий.  Право да избират и да бъдат избирани в органите на държавната администрация имали всички членове на търговски и занаятчийски гилдии. Само неорганизираните наемни работници, имигрантите и благородниците са лишени от избирателни права. Степента на участие на хората във властта във Флоренция е безпрецедентна за това време.

Само че през 15в. Властта умело все пак бива подкупена от Медичите, които установяват нова форма на управление – диктатура на сеньорията и така близо 300 години управляват града, а и голяма част от Италия. Това, както и Ренесанса, се случват при следващия воден тригон.

 

Какви са изводите от предренесансовия въздушен тригон и как можем да го съпоставим с времената, които предстоят?

Ще стигна и до тях, но нека преди това синтезирам генералното обобщение, което се опитах да онагледя с тази разходка през вековете на крилете на Юпитер и Сатурн.

 

Изследването ми показа, че от началото на новата ера до сега Сатурн и Юпитер са направили  две големи мутации, които включват общо  10 средни

Те са както следва:

Първата започва  от Стрелец – Козирог –Водолей –Скорпион – Стрелец

Втората започва от Дева – Везни – Скорпион – Лъв– Дева

Третата започва сега във Водолей, ще продължи в Скорпион и ще свърши отново във въздушен знак.

Ще има и четвърта, която ще започне във воден знак, в Скорпион и т.н. което е изключително дълъг за съзнанието процес.

 

За мен обаче беше изключително интересно обаче да открия, че и двете средни мутации след новата ера се движат хармонично като през хилядолетията рисуват по зодиакалния кръг  5 степени своеобразни куполи, като всеки следващ купол започва в градус, който отстои на творчески аспект по зодиакалния кръг, от семейството на квинтилите – аспекти на промяната и на свободния избор.

И тук е мястото, където да цитирам Учителя Петър Дънов, който казва:

„Числото четири означава квадрат. Човек е ограден в квадрата. Той се намира в обсадно положение. Само петорката може да извади човека от обсадното положение. Тя е път на освобождаване. Тя представя пентаграма. Който е разбрал закона, той е представил пентаграма във вид на нож. Това е човешкият език. Който не знае как да действува със своя нож, всякога ще бъде роб на условията. Герой трябва да бъдеш.“

 

Ще ви задържа още малко в езика на цифрите, за да проследим заедно как при   1-вия Купол мутацията  на Сатурн и Юпитер започва от 1 в Стрелеца, Христовия импулс, символично събиран под купола на църквата. Това е  началото, великата единица. Или както казва Учителя: Човекът започва с Христа.

В единицата Стрелец се поражда чистия импулс на вярата и се поляризира, така, както се случва с делението на яйцеклетката, за да се появи живот. Сетне разклоненията се умножават  в двойката и с помощта на  Козирог се уплътняват и сдобиват с форма. Оформят се обществените отношения като управление, закони, ред. После при  Тройката става разможаване във всички йерархии на материалния и нематериалния свят като Водолей задава и тенденцията за обмяна на идеи от Духа към материята и обратно. Водният тригон на Четворката започва от Скорпион. Това е труден период – на зацикляне. Учителят казва: Който живее в числото 4, той е силен като животно, но е без морал. Той може да разреши всички въпроси, но се е научил повече да разрушава, отколкото да гради. Той не излиза вън от кръга или от квадрата.

И е чудесно, че  този четвърти цикъл от купола започва от Скорпион, който задава тенденция на трасформация по род, на чистене на карма по кръв. В резултат на което много стари родове след великите преселения получават условия да се подновят и възродят чрез христовия дух и да пуснат нови родови корени.

Петия тригон на първия купол започва отново със Стрелец, за да получи Христовия импулс нов път. Или както казва Учителя: Дойде ли човек до числото 5, той има вече изходен път. Той има пет сетива. Когато е бил в числото 4, отсъствувало му е само висшето сетиво – зрението. Това е неговият изходен пункт. Това, което виждаш, то спасява света.

 

И така Човекът, обновен с христовия импулс, под Първия купол се сдобива с ново сетиво – зрението, което е външно, но и вътрешно и получава условията на Втория купол, за да се учи с него, да го анализира, да го прилага как, като одухотворява материята.

Вижте обаче как огледално рисува купола си втората средна мутация на Сатурн и Юпитер.

 

Тя ако си спомняте, започва от Дева – алхимикът на Зодиако. Тук  единицата поражда импулса да изучи материята и да я ползва и даже да я променя, да я одухотвори. Тук също импулсът се дели – този път на външно, екзотерично и вътрешно – езотерично изучаване, одухотворяване и трансформиране на материята. Следва въздушният тригон, който започва във Везни и разгръща темата на полето на социалните отношения като крайно поляризира обществата. Изработват се критерии за социални отношения в общностите. Третия тригон се развива в водните елементи и започва от Скорпион. Проявените от двойката крайности в обществените отношения довеждат до пораждането на индивидуалния импулс, който се проявява като възраждане към атичната чувственост изразена в тялото, а сетне  през огнената средна мутация, която започва в лъв и  към култа на разума, които се проявяват в Ренесанса и Просвещението. НА 5 цикъл, който отново започва вв Дева, съзнанието намира изход за постигане на крайна  индивидуализация чрез управление и трансформация на дивидмия свят.

 

И ето ни на прага на новото време. Великите хроникьори започват нов 2000- ден цикъл, който обаче ще рисува много по-различна геометрия от последния. Отказах се да я разгадавам, защато приемам посланието на Учителя, че никой обикновен човек не знае, как ще се реализира Христовия импулс, само малцина посветени знаят.

 

И все пак какво да очакваме от новото време и по-правилния въпрос, как да се синхронизираме с енергиите му, за да се чувстваме щастливи и удовлетворени и пълноценни в света.

Във Водолей започва първата от петте нови средни мутации, което означава, че следващите 200 години ще зададат импулс, свързан с колективните енергии, със структурирането на общности, които се припознават по дух, по индивидуалност, по интереси, желания, по талант. ЗА целта все по-важни ще стават личните умения, индивидуалния подход и мотивацията да съм част от точно тази общност и да съм полезен там.

Съответно времето и пространството ще създадат условия за да се реализират процесите на колективизация, които включват смесване на външни белези, обединяване на различностите заради спойката по вътрешно желание,  дух. На физически план все по-бързо ще се пренасяме във времето и пространството за да намираме по-лесно сродния колектив,

ще сме все по-гъвкави и свободни в изборите си, самото време ще се върти по-бързо, защото и мислите и идеите ще летят.

Със сигурност ще се развиват и сетивата ни, ще улавяме идеи, ще се учим да управляваме внушенията си да четем и изпращаме мисли, да усещаме емоциите на природата около нас. И  с всички тези благинки на новото време обаче ще сме и по-раними, защото ще  енергиите на другите осезаемо ще ни влияят. Ето защо ще възниква въпросът как да се ограждаме, как от страничните шумове и влияния да се защитим.

НЯма как дад изброя всички трансформации, с които ще ни изненада Водолея, а и не това ми е целта. В случая е по важно да припомня, че Водолея е електрически знак, който рязко дели всичко на Дух и материя. И понеже новата средна мутация започва от Водолея, то процесите на колективизация вероятно крайно ще се разграничат на такива, които се сливат по Дух и такива, които ги събира материалния свят.

Ето защо вероятно ще станем свидетели на поредно възраждане на Христовия Дух, както това се е случило при последните два въздушни тригона, благодарение на който съобщностите, свързани в Духа на Любовта ще работят заедно и в сплотени братски  групи, за да одухотворяват материалния свят.

Предполагам също, че тази тенденция ще породи импулс за създаване на множество братски селища в страни от глобалната система и големия град.

Въобще процесът на децентрализация ще бъде основополагащ за създаване на новите условия на живот.При това той ще обхваща абсолютно всички системи – от държавната, образование, здравна, правосъдна, финансова, които всички виждате че буксуват сега.

Алтернатива и Превенция – това ще се новите кодове в света.

Същевременно обаче заедно с духовната линия за създаване на връзки по сърце, ще се засилва и светът на материята, който знаем, че има преднина.

Водолеят ще даде нови възможности на материализма, който ще продължава да се опитва да владее света, като създава мутации, като го трансформира с изкуствени методи и разбира се с изкуствен интелект.

Тези две полярни проявления ще се проявят още сега – в близките 20 години. И всеки индивид ще прави личен избор коя позиция да избере. Водолеят ще ни го позволи.

Силата е вътре в нас. Тя именно пази нашите таланти, които сега най-ярко ще можем да проявим. Ще е важно обаче да се движим, да се учим, да се променяме, да действаме, да не се обръщане назад към рутината, да правим всичко по-различно от преди.

Направих това видео, за да споделя с вас посланието на звездната цикличност, че Божествената искра е вътре в нас.

Сега след епохата на Риби Духът има благоприятни условия да се индивидуализира, да се освобождава от гъстата материята, нещо повече творчески да я одухотворява, да й вдъхва интелект и така да направи завоя на великото си еволюционно движение, което започва от отделянето от великата божествена единица и приключва с еволюционно изкачване и сливане с Бог.

За да се завърне при Бога  обаче Духът  е необходимо да се научи не просто да изобретява с интелект, а да твори чрез Любов.

Тази ще е великата задача на Духа в ерата на Водолея.