8 октомври 2017г.
Искам и Трябва днес може да са много упорити, да тропат неврозно с крак, да удрят по заключена врата, да правят на инат и даже да обиждат и то с пълното съзнание, че … боли.
А може и да се уравновесят и заедно да опитат да се извисят над дразнителите, да се отдалечат, за да надушат, може и интуитивно, най-разумният начин да продължат!
На 8.10. (9, неделя, мистичен ден) Слънцето заключи езика с точен съвпад с Меркурий, стисна зъби и зае неподвижен, 90-градусов наклон спрямо царят на катарзиса Плутон. Така, прегънато на Ф заяви, че каквато и облак да му излезе насреща, каквато и тъмнина да го застраши, даже буря да се извие, то ще устои, няма и „гък“ да каже и пак ще свети, ако трябва навътре, със затворени очи.
Дошъл е край на един цикъл, но започва друг, предупреждават звездите.
Това, което не се е случило до днес, не е защото не е добро или пък е недостижимо, опасно е, причинява сълзи и смърт, а защото едно стъпало е преминато, нещо е приключено, усвоено, изядено и изпито. ЗА да може съзнателното бъдеще да се роди, това, което шава в нашите умове, сърца и души, трябва на ново стъпало да се издигнем, да направм реална крачка, на практика да се изкачим.
Само че този единствена малка крачка не е лесна, защото мъничко, а може и доста да ни е страх, че с нея светът ни ще се промени, неизвестно как, че няма връщане назад.
Ей такива едни тъмни, неясни мисли може да помрачат неделния ни ден, предупреждават звездите. Даже и да не си признаваме или да не си даваме ясна сметка, чувството за хаос, че нещо не е в ред, че дебне опасност, а ние не знаем откъде, може доста да ни объркат, да ни спрат, да ни откажат да действаме и да ни потопят в депресия или в есенна тъга.
Възможно е обаче и странно да реагираме, всичко ново да ни плаши, да отказваме да чуем, да видим, да се скрием на тъмно, под юргана да се сврем и да чакаме съпротивата да си отиде и да си отнесе каквото там си ще.
Студът даже може толкова да ни скове, че упорито да защитаваме завоюваната си позиция и здраво да се вкопчим в стационарността при това с мисълта, че друго не ни остава, освен да се защитаваме, да търпим, докато не ни разбият на парчета, не ни издухат, като прах.
А всъщност днес е един великолепен катарзисен ден, отбелязват звездите и ясно посочват устойчивото хвърчило, изписано при изгрев на небесния небосклон. Днес емоциите, обещанията и упоритостта могат да са наши крила. Нужно е обаче да се възползваме от вятъра и да пуснем хвърчилото да полети.
Да приемем грешките за наш учител, врагът да изслушаме и мъдро за замълчим, желанията да вържем на каишка и съзнателно по приоритети да ги наредим.
Днес е безсмислено да тъжим по отминалото топло време. Няма да го върнем, но с тази Луна в Телец е сигурно, че някой килограм ще си прикачим.
Можем обаче практично да използваме звезданта енергетика на прехода, да хвърлим картите на масата и разумно да преценим какво искаме и какво конкретно да направим, за да продължим.
Ще ни се получи, обещават звездите, трябва просто да не спираме, а да вървим…
Пожелавам светъл неделен ден!