10 декември 2016 г.

Днес трябва да поемем отговорност за делата си, да застанем зад думите и с лице срещу фактите, да прегърнем сбъдналите се мечти, даже резултатът да е различен от очакваното.

На 10.12. Слънцето проби  хоризонта в Стрелец  през огнена пелена. Летящият устрем на великото светило изведнъж се оказа пред стена, огромна и сива, на пръв поглед опасна, твърда и непреодолима.

Пламенната Луна още през нощта буквално подлудя в горещото пространство на Овен, хвърля се без курс на посоки, включва се в дивашки танц, поема рискове, на сън, после дълбоко съжалява за действията си, изпада в откровения, стига даже до катарзисни сълзи.

С напредването на деня обаче и двете светила ще се успокоят, ще успеят да се концентрират и може би ще намерят брод. Непреодолимата твърд ще се окаже, че всъщност е лабиринт с врати, невидими за очите, през които се преминава само със свръхконцентрация,  вяра и сърце, а катарзисните нощни сълзи са подействали като откровение и даже просветление, че повече няма на къде, ако много искаме да стигнем целта, ще трябва да преодолеем и тази стена.

Така и ние още от сутринта  ще се събудим с  усмивка от вълшебния розово-сив изгрев и погледът ни с ужас ще попадне на списъкът със задължения, който ни очаква днес. Ще се чудим откъде да започнем, кавото и да направим, ще се оказваме пред стена, може даже да се замислим и да се отчаяме, че нещата не вървят на добре, че хората не ни разбират, че даже и неволата, която толкова отчаяно викахме, не дойде и не дойде..И така в безсъзнателното си сутрешно объркване, вторачени пред паницата с попара, която старателно от време дробим сами, може и съвсем да не забележим знаците на Простраството, които изписват EXIT.

Спомням си сцена от филма „Лабиринт“ с великия Дейвид Бауи, която много точно отразява енергията на днешния ден. Накратко ще припомня  сюжетната линия, в която се разказва за едво момиченце, оставено през вечерта да гледа малкото братче , пеленаче. Момиченцето, ядосано на жестоката съдба, изрича клетва и страшно желание братчета му да върви по дяволите. Дяволът, в ролята на Бауи, чува клетвата и…отнася бебето в личните си покои. Когато сестричката разбира какво е направила и отчаяно се чуди какво да предприеме, Дяволът поставя условие – ще я отведе пред лабиринт и, ако до 24  часа намери вход към двореца, ще върне брат й, ако не, завинаги остава при него.

Та сцената е следната: момиченцето седи с гръб към стената и плаче, а времето тече. Тогава до рамото й се показва малко червейче и й я пита:

• Защо плачеш?
• Защото не мога да намеря врата?
• Та тя, вратата е пред очите ти, – казва червейчето, просто премини…

Сестричката се осмелява и посяга към стената, когато с удивление разбира, че тя е само визуална и спокойно може да се пресече. Разбира се, филмът завършва с хепи енд.

Така и нашият ден може да приключи успешно, с великански резултат, който да е основа за голени дела през цялата следваща година. Особено след 15 ч, когатоЛуната вече ще е в Телец, съмненията, притесненията, даже страховете ще се разсеят, ще успяваме да мислим логично, да действаме последователно, да поемаме преценен риск.

И най-важно ще е да не спираме, да продължим да търсим начин, ако много искаме да стигнем до края, ще е най-добре да престанем да се оплакваме, да викаме неволята или да разчитаме на помощ от приятел. Трябва да поемем отговорност за делата си и просто да вървим напред.

Тогат, и само тогава, звездите ще ни посочат знак, или ще ни пишат двойка и ще ни върнат в първи клас!

Пожелавем усърден и не чак-толкова сериозен ден!

Очаквам коментар…