Слънчево затъмнение в Лъв

Слънчево  затъмнение в Лъв:

Кралят е мъртъв! Да живее краля!

Да разменим короните  провокират ни звездите, да преобърнем ролите, пешката да стане цар и обратно, балтона с хастара да обърнем, слугата в нас да реабилитираме като господар.

На 12 август новата Луна се ражда в знака на Лъва със съдбоносен жест  –  засенчва Слънцето с кармичната опашка на Кету. Смисълът му звучи така: „Това, което си, е следствие на преди!“ Южният лунен възел, носителят на кармичният багаж, току що стъпил в Лъв, върху кралската звезда Регулус, изглежда че по съдба ще настоява да ни раздели  със силата,  властта, показността, суетата, господаруването, с лъвската ни грива, короната, играта, радостта. Когато губим нещо обаче, друго придобиваме – това е закон. Както е и сега, лишаването от власт ще донесе свобода, може би.

Затъмненията са важен житейски указател, който показва от една страна темите, които ще се отключват в продължение на 18 месеца, но от друга процесите, които ще се разгръщат в следващите 9, 18, 36 години и т.н. Това са все етапи, свързани с развитието на съзнанието, благодарение на които и ние самите разбираме и наблюдаваме една от основните му черти – цикличността.

Всеки, който дори малко е навлязъл в астрологията, може да направи връзка между съдбовни обстоятелства, случващи се по линията на затъмненията в неговия хороскоп. Тези „линкове“ обаче всъщност надхвърлят рамките на един човешки живот, доколкото те са част от една обща енергийна решетка, изтъкана от действия, бездействия, надежди, мечти, идеи, все причини, предизвикващи следствия, които циклично резонират и сега, в действителността, като му дойде времето.

И когато настъпи моментът и затъмненията се включат към нашия хороскоп, тогава се случват неизбежни събития, които изцяло могат да променят живота ни, искаме или не искаме това. Тези събития може да са както физически, на материален план, така и психологически, но винаги засягат дълбоко определена кармична линия, очертана в нашия живот, която не можем да избегнем, не и ако искаме да сме живи и да продължим.

За пример ще споделя нещо лично:

През август 2018г. на предишното затъмнение по оста Лъв – Водолей беше първата ми паневритмия на Езерата на Рила. Случи се така обаче, че се свлякох в Близнака, навехнах лошо левия глезен (майката)и промените в живота ми се развиха като лавина. До месеци майка ми счупи крак, наложи се да я местя при мен, но тъй като тя вървеше в комплект с болната ми сестра, аз трябваше бързо да порасна, да поема отговорност за съдбата и на двете, по северен възел в Лъв да „взема властта“. Беше много трудно, но и вълшебно, защото буквално за 40 дни успях да организирам всичко, и както обичах да се шегувам тогава – всички бяха по леглата.

В първия ден на тази година, на Игнажден, още преди възлите да са преминали по оста Лъв – Водолей аз счупих лошо глезен, пак на оня ляв крак. И въпреки, че обстоятелствата се развиха като по чудо, с ангелски замах, на физически, а и всъщност на кармичен план следваше развръзка – оказа се, че затварят дома, в който е настанена сестра ми, и това вече е сериозен проблем, защото с нейната диагноза тя трудно може да бъде настанена в адекватно заведение, а частните домове вече са твърде скъпи. И сега, по затъмнението какво правя аз, опитвам се да я върна в дома й, да организирам нейната „свобода“.

И някак знам, и благодарение на астрологията, че всичко, което се случва е по съдба.

За астролозите само ще споделя, че и 2018 г. и сега затъмнението в Лъв е на 21 градус, в точна квадратура с моето Слънце и още редица „утежняващи“ фактори, които подчертават неизбежността.

Едно е сигурно обаче, събитията, предизвикани от затъмненията, си имат предистория и тя не е в този живот. И заради това е трудно да ги анализираме и бързичко да ги заключим в диагноза и в готов отговор. Напротив, често се случва така, че се налага да разсъждаваме за причината и последствията да края на живота си, а и след това.

И да се върна с обобщение за символиката на Слънчевото затъмнение в Лъв. Тъй като то се случва на Южния възел, това значи, че ще стартира теми, свързани с Аза, самоувереността, репутацията, талантите, желанията, все неща, които ни изразяват, но които сякаш започват да ни се изплъзват. Уж сме ги приели за даденост, а по някаква причина имиджа ни се разклаща, короната започва да ни тежи, славата не ни е достатъчна, публиката, която ни възхвалява, всъщност ни досажда и тежи. Отношението между аз и Другите ще се люшкат между разбирането, че това съм Аз и други трябва да ме приемат такъв и да се съобразяват с мен, до крайността, Аз съм такъв и другите не ме интересуват. И някъде по пътя малцина, за които темата е фиксирана в хороскопа им, ще проумеят, че Аз съм специален, защото някой има нужда точно от това специалното и затова ще търся начин, за да се свържа.

Това затъмнение ще затвори темата за реда в системата по Девата и ще отвори въпросът за смисъла, за ядката, която оформя идентичността. Защото ако няма идентичност, значи системата е обречена на грешка, бъг.

Темата за идентичността, разпознаваемостта, уникалността може да се развие с най-различни прояви, много от които добри, щедри, красиви – все пак и Юпитер е в Лъв. Възможни са радост в къщи, нов дом, ново семейство, дете, както и награди за талант, повишение, слава, успех. Погледнати през кармичната задача за идентичност с цел да се включиш с уникалността си в общата система на съзнание, то е сигурно обаче, че всички придобивки ще са уроци по пътя към разбирането ни за свобода.

Да сме готови за турболенции по скалата на имането и нямането, предупреждават ни звездите. Да се учим да приемаме позицията ту на господар, ту на слуга, но да си знаем, че идентичността не е в костюмите и ролите, не е в типажите и повторенията, а в разнообразието, в уникалното, в мига.

Да сме различни и многообразни в своята автентичност, в това е същността, което ни насочва към Идеалното, реалното, което е неизменно, потопено във водолейска свобода.