16 юли 2017г.

Като любима, скъсана огърлица ще е днешният ден!

Миговете ще се разпиляват като перли, ще изчезват, ще се скатават на неизвестни места, а ние ще се опитваме да ги откриваме, да ги съберем, поне частично. После ще ни писва, ще забравяме, ще се отказваме, ще страдаме, ще се обвиняваме за любимото колие и въобще няма да ни хрумва, че някой ден от случайно събраните зрънца, или от тези, които още чакат под нашето легло, можем да си направим съвършено нов ретро медальон.

На 16.07. (7+7=5), неделя, слънчев ден, Слънцето реши да си играе на стъклени топчета – хвърли в простанството безброй причудливи мигове (6) и ги завъртя с огнената енергия на единицата, за да ни провокира да ги уловим. Хитрият слънчев план, включва и поука разбира се:  всеки постигнат резултат ще води до недоволство (7), всеки успех ще е и разочарование, че е намерено едно единствено топче, а с него не правим нищо нали, и така ще се увличаме, ще искаме още и още да намерим, ще ги събираме в шепи, отново ще ги изпускаме, ще се завираме по невъобразими места, ще попадаме в причудливи, странни, дажи рискови ситуации, за да уловим мига, за да постигнем това, каето сме си представяли, което е била нашия план, от времето, преди броеницата да се разпадне, преди топчетата да се търкулнат под нашия диван(5).

„Колко важни са стъклените топчета и заслужават ли енергията, която ще употребим, за да ги намерим, за да ги съберем. И когато това се случи, какво ще направим, ще ги затворим в кутия и ще ги приберем в стария шкаф?“ – с такова едно съмнение напарфюмира ефира Слънцето и зачака емоционална мараня да се повдигне и върне рационалността в света.

Условността в днешния ден всъщност ще се завинти не толкова от строгостта на Слънцето, колкото от прекалена активната и твърде самонадеяна Луна. Презполовеното нощно светило е в Овен и цял ден, а и през нощта ще си мисли, че е в първа младост, че има безкрайно много сили, че може да пие, да пее до зори, а после да шофира, да победи всеки „селянин“, който му си опре, или после си позволи да свирне с клаксон, да му покаже пръст. И не, че не отегчената вече Луна ще и пука за играта на стъклени топчета, но някак без да иска ще се овлече по възможността да събере всичките, да се покаже, да е шампион, даже и да няма особен смисъл в това.

Ей такъв един жаден, ненаситен и по своему мъдър ще е днешният ден, предупреждават звездите.  Можем да имаме цяла шепа със стъклени топчета и да продължим да събираме, да ги изпускаме, да ги хвърляме по мишени, с точен рикушет дас и ги връщаме при нас.

Защо са ни те всичките, защао губим енергия, да ги събираме, успяваме ли да се насладим истински поне на едно от тях. А дали просто не искаме члез новите възможности на единицата, на зърното, отделено от огърлицата, от предишния резултат, да с него да жонглираме, да се опитваме хем да сме нови, хем да запазим старото усещане за комфорт.

Не наливайте младо вино в стари мехове, кожата няма да издържи на новите енелгии, които ще се генерират и ще се пръсне, а с това и цялото съдържание ще изтече.

Ей такива възможности крие в себе си потенциала на днешния ден. Не е нужно да заграбим всички възможности, достатъчно е да намерим едно единствено топче, да си харесаме мидичка от морския бряг и с нея да си създадем нова вселена ново бижу, което да ни зарежда със спомена от мига на морския бряг.

Пожелавам пестелив на енергии ден!