17 октомври 2018г.
По шевовете ще се пукат ограниченията ни днес, предупреждават звездите.
Времето ще лети, желанието ще кипи, ще очакваме нещо да се случи, сега и веднага, просто обстоятелствата да се променят. И ще си вярваме, че това е то заветната свобода. А дали е така?
На 17 октомври още при Изгрев Луната се приготви от каторгата на Козирог да се откачи, към висините на Водолей да се издигне, свободата си да постигне като избяга от прахта, като се отстрани. Обеща си прилежно да приключи с отговорностите, поети от Сатурн и Плутон, дълговете да изчисти, започната документация да финализира, задачите в деловия график да отметне и сетне към стремежите си да полети.
Речено, сторено..
Оказа се, че още на портала на Водолей Луната в Южния си възел се сблъска и той безпардонно я затрупа с безброй стари, недовършени дела, със завързани отношения, затлачени казуси, дадени обещания, прекрасни, макар и попрашасали мечти. Ами сега? Назад ли да гледа или хладнокръвно напред към свободата си да полети?
Неочаквано ще се променят обстоятелствата днес, предупреждава звездната карта. Луната не просто влиза във Водолей, но и ще оплоди Южния си възел, а той е в квадрат с Уран. Това значи че и нашето чувство за сигурност ще е електрическо през целия ден, ще се чувстваме като в електрошокова зала, залостени от ангажименти, но с ярки проблясъци на живот, който може би е свобода.
Напрегнато ще е днес подсъзнанието, а и съзнанието може да се изплаши, да не знае назад ли, напред ли да върви, а всъщност най-опасно ще е ако на кръстопът в мадруване стои. Днес спасителната ни сламка към свободата е действието, подсказват звездите, отмятането на задачките без ред и заедно с това стремежът ни към адаптация с привидния хаос, който може би само на нас ни изглежда неподреден.
Може много да ни се иска в живота всичко да ни се нарежда по план, по статус и социален ранг, само че в Природата въобще не е така, напротив, кризи и катаклизми възникват всякакви и за да продължи Живота и пътят му към Слънцето да не се затъмни, се налага изкривяване, адаптация, мутация дори. Защото не можем да постигнем свободата си, ако първо на другия не я позволим.
Днес да не строим магистрали, съветват звездите, да не разчистваме пътя с танкове и булдозери с риск мегаломанската си мечта върху разрушението на другите да съградим.
Днес с желанието на другия да се съобразим и от обещанието към нас да го освободим. Сетне ще дойде и нашият ред да полетим.
Пожелавам творческо вдъхновение днес!
Очаквам коментар…