15 ноември 2018г.
Хаплив ще е днес денят и с жило, предупреждават звездите.
А ние ще сме като в под стъклен похлупак, където е попаднала и досадна муха. Ще се опитваме да я изгоним или пък ние да се отдалечим, към простора да литнем, но все няма да ни се получава, сякаш не ни стига шанс. А вместо да търсим начин да се разделим, дали с мухата да не се сприятелим!
На 15.11. Луната стремглаво се издигна във висините на Водолей, но Слънцето категорично я спря с точен квадрат. „Колкото и свойски да ти изглеждат звездите днес, не бързай с поглед да ги покориш. Преяждането с познание може да те напомпи с вдъхновение, но и да те отегчи, да ти натежи, особено ако не прилагаш наученото, ако от опита не те заболи“. Скорпионското слънце наистина се постара мило да обясни, че така се налага, да извади жилото и да боцне, като обещава да не боли, поне не много, но да се запомни, да остане знак.
Многослоен ще е днес денят, предупреждават звездите. На външен вид ще е обикновен и предвидим. Ще си мислим, че знаем какво правим, към това, което целим, ще вървим, ще предсказваме напредъка, потенциалът мъдро ще разпределяме, ще знаем, че няма да е лесно, препятствия ще има, на ще се справим, не може без тях.
Днес обаче може на нас да се падне сложният тест, предупреждават звездите, и колкото и с добро физическа и психическа подготовка да сме, практиката е възможно да ни изненада, даже да ни стрестне, да ни панира и въпреки знанието да сгрешим.
В период на зацикляне ни върти звездната карта и то не само днес, но и в следващите дни. Освен котвите на трите стационарни планети, за които вече писах не веднъж, днес Меркурий е с точен квадрат с Нептун, който няколко дена ще си стои такъв и ще ни вкарва в постоянни грешки, принцип на доминото може да задвижи, да ни обърка, да ни заблуди, дори да си помислим, че ние сме карък.
Въртенето в кръг обаче никак няма да е лесно днес, защото Марс е в последен грасус на Водолей и Луната около него ще се мотае, ще го кара да се прояви, да направи нещо, да разбие стъклените стени, да излезе от кожата си дори, но волята ни не ще иска да се подчини, ще се взира в бъдещето, за зимен сън ще се приготвя, за по-добри дни.
Между бъдеще и настояще ще се люшка съзнанието ни днес и ще иска твърде бързо, даже веднага в мечтите да се пренесе. Само че това няма как да стане, докато не се върне назад, докато наученото не преговори, не приема задача, с която да се научи по ученически да се се смири.
Много възможности може да видим днес, но малко от тях ще са пред нас. И трудността ще идва от потенциала, който е по-далечен и може би затова по-интересен, по-любим. Да обаче, за да стигнем до него ще е нужно да преминем през определени стъпала, които нямам как да прескочим, не е до края на месеца, докато сме в капана на стационарността.
Днез да не пренебрегваме възможността, която е пред нашите очи. Може да не ни харесва, да изглежда вехта, скучна, твърде лесна, нищо, да се опитаме да я уловим.
Може би именно това, което е пред нашите очи, е ключ за стъклената врата, която само след месец навън и нагоре ще ни устреми.
Днес да сме конкретни и практични – е зведният съвет!
Пожелавам безавариен ден!
Очаквам коментар…