2 юни 2017г.

Електрически петък са ни приготвили звездите, магнитизиран с въздух и земя!

Кръст и равностранен триъгълник се завъртяха при Изгрева, за да трансформират в полет усърдния път по хоризонтала, да дадат крила на всеки земен резултат, да превърнат загубата, която от земна гледна точка наричаме жертва, във вознесение, в пример за вечността.

На 2.06 (8 – число на трансформацията и цикличността) в жертвения за България ден, Слънцето (понеже знае, че Господ е българин:))) реши да отвори коридор за полет на всички велики дела. Изплете още при Изгрев звездна небесна мандала от кръг и квадрат и чрез фокусът й освети примери за геройство, риск, решителност, смърт, в името на идея, светъл идеал, Доброто, Истината, Любовта.

Луната, нали все още е в Дева, цял ден ще се занимава с дребните, с пипкавите неща. Ще шета, ще подрежда, ще служи, ще се съобразява, прецизно ще спазва земния обет за цикличност, за повтаряемост и на невидимите неща, педантично ще поправя неточната часовникова стрелка. И така съвсем естествено, даже без да го е имала предвид,  ритуално ще изпълва съществата с увереност за устойчивост, за сигурност, за предвидимост, за гарантиран резултат.

Не можем да спрем времето – предупреждават звездите. Даже и да успеем да застопорим избягалата часовникова стрелка, добре е да имаме едно наем, че това е водом, затова земен и непраен резултат.

Всъщност има един начин да спрем  времето и това е като вградим в него мигове безвремие, като съзнателно пресечем хоризонталната ос с вертикала, когато избирим да летим, вместо да вървим и пълзим.

Ето един такъв ден на безвремие е именно днес – 2 юни. И не защото Господ е българин или ни се иска да е така, а защото по закона на сихроничността всеки забелязва това, от което има нужда, което активира неговата лична координатна ос, осветява зони от хороскопа, които чакат шанс да се проявят.

В звездната карта на деня аз разчитам уникален потенциал за постигане на резултат, но чрез промяна, чрез смело прекрачване на статуквото, чрез лудост дори и риск, но в името на нещо важно, значимо за близките или за цялото общество, за жертва, която ще да се превърне във вечен светъл лъч, в идеал, в звезда.

Всъщност днес не е нужно да правим жертва, за да се докоснем до вечността. Направил го е един велик българин преди 141 –о лета, който с изправено чело е скочил във вечността, за да помним, и не забравяме, че земното е само суетня, че без любов, без капка вяра и надежда не се живее, че в такъв свят и „свестните считат за луди“, „в тъги в неволи младост минува, …умът не визи добро ли, зло ли насреща иде…“

Ако и вие считате, че има защо да помълчим днес, значи този текст синхронично е стигнал до вас.

Нека днес в геройския час да притихнем, да се смирим, да благодарим!

След това полетът ни земните дела може би ще е по-решителен, по-естествен и по-зрял!

Поклон!