16 април 2019г.

Решителни да сме днес в това, което сме предприели, съветват звездите. Колебанието да успокоим и даже да не сме доволни, от новото, което проблясва, да си знаем, че това не е пълната картинка, смело напред да продължим!

На 16.04. (11 – плутонианско число), вторник, марсов ден, звездите се подредиха в наряд за изпъване на кармичните противоречия, но и за даване шанс на жертвата да се прояви.

Слънцето, макар и да се измъква от карманичната квадратура със Сатурн, Южен лунен възел и Плутон, всъщност опасно приближава към Уран и буквално още десетина дни ще е уловено в звезден всепояждащ огнен капан.

Луната вече е в Дева, но вместо прецизно и детайлно да се подреди, тя като млада и амбициозна къщовница днес може да се развихри, даже да се разлюти, заради квадрата си с Марс, разбира се, но и заради болезнената и объркваща опозиция с Нептун, Венера и Меркурий, които мислите и чувствата ще раздвоят, ще дават храна за подсъзнанието да си обясни, защо е по-добре да премълчи или да излъже, вместо да се извини, защо вместо да благодари за проявеното ограничение и да благодари, предпочита да отговори с удар и да нагруби, защо вместо старателно чистене и завиране в разложения боклук е по-добре всичко да се изгори, до пепел, а после, като му дойде времето, отново да се построи.

Дърво без корен да не садим днес, съветват звездите, но и мостовете към старото да не горим. Може да ни се струва по-бързо и по-евтино на равно да започнем, като за целта руините доразрушим, историята потъпчем, спомените с гумичка изтрием, даже като ги полеем с киселина.

Кармата обаче няма как да скрием, категорични са звездите, защото тя се разпространява не само по кръв, но и по въздуха, водата, с праната, която се вселява в нашата душа.

Напоследък често споменавам за кармата, не защото ми се иска да съм патетична, а защото се намираме в период на активен пречистващ процес, в който се налага да решаваме казуси, натрупани от миналото, може би свързани не просто с нас, но и с нашите деди.

Кармата е проява на  поляризираното съзнанието, казва Учителя Петър Дънов, което се  появява с двата пола, с  двата полюса в света. За естеството на човек е нормално да дели постъпките, чувствата и мислите на положителни и отрицателни, високи и ниски, добри и лоши, като основното разеление всъщност е между Сърцето и Ума.

При поляризацията на единицата обаче егото остава активно и в двете части и притежава механичния импулс да се съхрани, но и съответно да вземе надмощие над другото, да го завладее, да го покори. И в тази битка за власт и подчинение се раждат лъжата и омразата и факт е, че единият печели, успява да стане господар. След време обаче слугата престава да търпи, не се подчинява, консолидира се с другите слуги и детронира господаря, който съответно трябва да си плати – защото такъв е кармичният закон.

В такъв вихър на разплата се въртим и ние днес, предупреждават звездите и може въобще да не ни стане ясно защо ни глобяват, защо ни обиждат, защо се случва точно на нас. Даже се оказва, че и за другите се налага да се погрижим, да помогнем, чуждият товар да понесем, обидата да поемем, дълг на приятел да платим.

Ако ни искат днес, то по-добре да даваме, да пускаме, да се разделим, даже с неща, които обичаме. Жертвата е единственият начин, по който с кармата можем да се разплатим. След което е нужно да благодарим, че все пак сме останали здрави, даже изплашени до смърт.

Ако сме започнали нещо и сме в ограничение обаче, да не бързаме да рушим, да не се отказваме, да изчакаме и изтърпим, пътя да хванем, темпото на другите да забележим, с общия ритъм да се съобразим.

Може би стеснението иска да ни забави, за да се научим на нещо, да се подготвим за следващ етап, когато ще имаме възможност да покажем, колко све талантливи и добре.

Днес и пред предстоящото Пълнолуние корените внимателно да чистим, да ги полеем и наторим и то със съзнанието, че те са тези, които ще трансформират соковете от почвата в живителна течност за новия растеж.

Пожелавам търпелив ден!

Очаквам коментар…