22 юни 2017г.

С добра надежда и звездни обещания започва рачешкия месец. Между небесните редове обаче е скрито и важно послание – новото, което искаме да се роди, не може да се прояви в старата черупка. И няма да е достатъчно бърдакът да се изчисти, трябва нещо генерално да се промени.

На 22 юни, първи слънчев и предпоследен лунен ден, в четвъртък (ако не греша), юпитерианския ден на истината, справедливостта, вяра, етика, морал, Слънцето избра да замълчи. Отегчено от толкова много думи, излети през последния месец, от изказани идеи, съмнения, подозрения, откровения, ярки лъжи, след които всъщност нищо не става ясно, напротив, обърква се, замазва се и после се разсипва като прах, от днес реши да смени стратегията. „От днес първо ще се мисли, ще се преценява, ще се мери и ще се реже в краен случай, само  ако се наложи. Говоренето е забранено!“ – каза Слънцето и строго погледна непослушния си син Меркурий, скри го зад гърба си (колеги, от днес Меркурий изгрява след Слънцето) и го предупреди, че ако не слуша, ще го затвори в черупката на Рака.

„Речено-сторено!“ – подсказвам аз, разказвачът. Като гледам аспектите за първата и втората юлски декади, които ще снимам днесв Astromedia, много ще ни е трудно да си премълчаваме този месец. Ще се опитваме, в интерес на истината, но в съзнанието ни ще се развиват едни сценарии, ще си въобразяваме, ще страдаме, преживяваме, от вътре ще се издуваме като балон. И трудното ще е в това, че ако си отворим устата, наистина не се знае какво ще избълваме от там, кого ще нараним, кого буквално ще застреляме, на кого директно ще обърнем гръб. До края на месеца може и да не избухнем, но ще се наложи да се променим.

Днес обаче, когато Луната все още е в Близнаци и на закачлива вълна, ще ни кара да прескачаме, ако не в действителност, то мислено и особено емоционално на различни места. Обстоателствата ще ни принуждават много да говорим, въпреки, че ще ни се иска да мълчим, ще трябва да изслушваме, да разсъждаваме по казуси, които не считаме за приоритет.

И може би именно така, с досадно принудително включване в бъбривия поток ще осъзнаем, че е по-добро да си замълчим, че Пространството допуска и друго, невербално общуване, че в този словесен бардак е по-лесно да ни чуят, ако безмълвно се помолим, ако се изкажем с рисунка, нежен жест, красив танц.

Приятно потапяне в мълчаната вода!