8 май 2017г.
Да бързаме бавно, да говорим тихо, да не се гневим днес – препоръчват звездите!
Може и да сте абсолютно сигурни, че знаете, какво вършите, че именно вие сте правите и честните, че е наложително да си кажете, да тропнете с ръка по масата, да стигнете първи до следващия светофар, да, може и да ви се плучи, но днес перченето няма да носи ползи, напротив, ще е във вреда!
На 8.05. Слънцето, все още вкопчено в наставническия аспект на Божи пръст с Нептун и Юпитер и присламчилата се Луна, днес, че още по-категорично трябва да покаже на хората, че вече е време да се проявят с личните си, уникални, творчески заложби, но не тези, парадните, навлечени заради другите, а истинските, втъкани в същността. Проявата им обаче изисква време, търпение и каляване на воля и нерви и… приемане на различността.
Луната днес все още е във Везни, но далеч не е толкова общителна, спокойна и блага, като вчера. Напротив, много, твърде много аспекти ще бомбандират бледото светило от всички страни, а то, нали задачата му е да адаптира енергиите, ще се опитва да ги улови, да ги омекоти, да ги направи пригодни и безболезнени за нашите ширини. И вероятно ще успява да насочва фокуса насам-натам, но може и да не му се получава да стреля в целта.
Изнервени, странно напрегнати за почивен дне ще се чувстваме и ние днес. Чувството от вчера, че времето е спряло точно за нас и че можем да правим каквото си искаме, днес буквално ще се изплъзва от пръстите. Ние ще искаме да го задържим и може би точно в това ще се окаже проблема, че не няма как да го спрем, днес всъщност е харизан почивен ден.
Вътрешната стабилност и менталното спокойствие, които изпитахме вчера, днес трябва да приемем като фон, като възможност, което присъства в етера и винаги щи е там, макар и да не може да се улови.
Концентрацията на съзнанието, разбирай проява на егото, днес трябва да насочим към творческия акт, към рисунъка, който ще се появи върху бялата стена.
Днес може да сме изнервени, забързани, припряни и да имаме пълното основание да е така, но може и да се въздържим, макар и да ни е трудно, да се опитаме да тренираме опратната страна на стягането, а именно разпускането, разхлабването, отговор с благ поглед на силов, провокативен зов. Да, днес няма да е лесно да се въздържим, да не се разкрещим, да не си изхвърлим нервите, просто да се поуспокоим чрез викане, но това ли всъщност целим.
Дали, ако се разпищовим на пътя, даже още преди да сме тръгнали, ще имаме ли ресурс да изкачим върха, а и да слезем, ще успеем ли да постигнем краен резултат, а и да го дарим на хората и сами да му се насладим? Ако стгинем първи до следващия сфетофар, ако тропнем по масата, ако приложим бързина и физическа сила, ако породим у другите страх, дали всъщност ще сме победители, и докога?
Ей таки въпроси е добре да си задаваме целия дне, особено следобяд, във всеки миг, в който ни се прииска да реагираме първосигнално, на мига.
Днес силата наистина ще е с нас и ние ярко ще я чуваме да клокочи, да ври и кипи, да иска да излезе и да се прояви, но ако знаем точно, накъде искаме да се насочим, по добре да се въздържаме от ненужно разпиляване. Напротив именно днес можем да се възползване от външните обстоятелства и да се каляваме на търпение, да въздържание, на мълчание, на възприемане на всичко – и доброто и лошото, като едно.
Пожелавам приятен стоически ден!