30 септември 2019г.
По-малко да говорим днес, но да внимаваме, каква ще я свършим, предупреждават звездите. Едно умуваме, на друго се надяваме, но ако пилеем силите си в обещания и озвучаване на надеждите, може и да се разочароваме или на камък да ударим, който да се окаже непоклатим.
На 30.09., последният ден от 9тия месец септември и първи ден от първата седмица на Луната във Везни, нощното светило посрещна изгрева пообъркано от всичко, което е в подсъзнанието и което и се искаше в явно трябва да прояви. И тъй като до към ранен следобяд разбра, че ще се размотава без курс и трудно ще може приоритетите си да подреди, младата Луна остави събитията сами да си се случват, изборите като обстоятелства да се проявят.
Между мога и трябва ще се шмугваме днес, подсказват звездите. Отговорностите ще ни притискат, но някак без ред, по-скоро като предчувствие, като подразбиране, като регистриране на отклонение в хармонията, което може би е сигнал за проблем. Същевременно обаче ще ни се струва, че не, това не зависи от нас, че проблемът може и да се избегне, че задачата не е ясна и мже да се отложи, че ще му мислим, като наближи.
Трудно ще успяваме приоритетите си днес да подредим, особено, ако са свързани с дългосрочен план, предупреждава звездната карта и ще се случва така, че фиксираните задачи ще са най-ясни, а пожелателните, от графата „трябва“ с лекота ще изтласкваме за края на деня и то с надеждата, че може някак сами да се решат.
Особено до обяд, когато Луната ще е без курс, буквално нищо няма да зависи от нас и напротив, може обстоятелствата още повече да ни объркват като изцяло пренареждат дневния план.
Вече имаме достатъчно енергия в новото да се впуснем, режима и навиците си да сменим, кнтактите да обновим, а тях и шансовете за нв резултат, само че да не бързаме, да не бъркаме първоначалните очаквания с резултат.
Днес, особено следобяд осезателно ще набираме сили, с всяка крачка по-уверени ще ставаме, вътрешния ни напор пробойни ще прави, но съответно и светът около нас ще мени. И е възможно в конфликтни ситуации да ни вкарва, да ни нападат, да се налага да се защитим, а ние, ако натиснем малко по-яко, бързо всичко съградено до сега да строшим.
Тайно и полека да напредваме днес – е звездният съвет, като семенце в земята, като невидим лунен силует. Демонстрациите днес не са сила, слабост са, делата пък са тези, които единствено но пожат дали грешим или сме на прав път.
Да оставим днес приоритетите сами да се проявят!
Пожелавам вътрешно спокойствие днес!
Очаквам коментар…