3 април 2020г.

Който е предприел оран по Новолуние в Овен, днес ще види ярък резултат, категорични са звездите, а който се е парализирал пред външните условия, идеята стопирал без да потърси резервен брод, днес ще осъзнае, че е в капана на победителите, че е част от успешен чужд ход.
На 3.04. Луната посрещна изгрева в дома на Слънцето, в началото на Лъва и с благоразумие приветства повелителя на светлината, с молба и благодарност за спасителния слънчев лъч.
Венера, стопанката на Петък, днес също е предразположена с тригон към вътрешния свят, заради което ще забелязва добрите възможности, красивото ще оценява, грозното ще отстранява, ще настройва от последния градус на Телеца с практична хармоничност света. И всичко в дневната астрална картинка би било празнично прекрасно, даже и капризите на пролетта емоционално биха открили своя план, ако не беше облакът от фини прахови частици, примесен с металния екот от конницата на Марс във Водолей в квадрат с Уран, който с всеки ден засилва предчувствието, че това не е всичко, че изненадата, по-скоро шокът тепърва предстои, като трясък от желязната врата на капан.
Понеже Луната е в Лъв, т.е. подходящо време за игра, иска ми се да споделя една моя аналогия, която ме преследва от края на миналата година, даже я подхвърлих случайно, без да искам (като по Уран)в едно две интервюта, но която сегашните събития упорито я изпълват със съдържание, превръщат я в нарочен сценарий, в безумен план.
Живеем в годината на Металния плъх по китайския календар, нали не сте забравили това. Нищо лично към родените под неговото покровителство, но, аз от месеци изтръпвах в хлад и стоях на дистанция даже от коментарите за символиката на този тотем. И въпреки, че се изписаха какви ли не хвалебствия за това колко работлив бил Плъха, как не спирал дейността си и колко успехи ще ни донесе това, аз виждах в това стегнато на пружина животно единствено металиковата му, роботска страна, която гризе безпир, каквото му попадне – дрехи, книги, семена, прави буклуци всякакви, сее разруха, болести и смрад.
Явно обаче природата на плъховете и мишките има много общо с човек, даже и не само по биологична линия, а от кармична, невидима, защото 85% от лабораторните човешки опити се правят с тях.
И ето как стигнах до въпроса – дали пък Металния плъх не реши да си върне и сега да си направи експеримент с нас като ни затвори в капаните, в стерилни лабораторни условия, в които сами си измиваме ръцете, чистим подовете по два пъти с белина, поддържаме идеална чистота, даже и на контакт. И доколкото е позната природата на Плъха, той, веднъж започнал, няма да се спре, ще яде, ще гризе, ще действа, без милост, със смразяваща хладина, докато не унищожи всичко, даже остатъците от капан.
Веднъж попитали Учителя има ли право котката да яде мишката и тогава той отговорил утвърдително, че да, има, след което разказал (може би алегорично!), че в древни времена мишките владеели земята, само че станали твърде разрушителни, защото постоянно гризели и всичко унищожавали. : „Мишката е много алчна и затова тя все гризе и все чопли, за да не станат зъбите й прекалено големи, които ще станат и опасност за нея. За да може да се спаси от зъбите си, тя трябва много упорито да гризе“. Тогава в онези времена никой не можел да се справи с набезите на Мишката, затова Бог изпратил на Земята Котката, която имала за задача да излекува мишката от древната й алчност.
И как се справила Котката ли, защото нали не се съмнявате, че още тогава, в онези времена тя овладяла, поне частично, алчността. Победила непрекъснато движещата се мишка с пълна Неподвижност. Учителя казва: „Котката иска да докаже на мишката, че няма астрално тяло, тяло на желанията. Тя застава пред дупката като Буда, статуя: става абсолютно неподвижна и чрез това мишката губи будност“. Мишката обича движението: тя не вярва в Неподвижността, тя не разбира Неподвижността. Тя обича да се движи и престава да се страхува – и започва свободно да влиза и излиза от дупката: и изведнъж статуята я хваща.
Неподвижността, покоят, мълчанието е преди Движението, обяснява ни с тази притча Учителя. Мишката е символ на динамичният свят, който толкова е зациклил в инерцията на собствената си динамичност, че хладнокръвно гризе даже от собствената си плът.
Котката обаче е създание от по-висша йерархия, защото може да спре, да съблече астралното си тяло, с физическото да се пожертва и доброволно да се слее с космическото начало, с Духа и така да стане невидима, но и да се спаси от света.
Та мисля си, че все още има време да се спасим от капана на Металния плъх, като научим урока по неподвижност от котката и като се изчистим от непотребното, като се освободим от материалното, така да тренираме разума, да повдигнем духа.
Утре Венера ще е вече в Близнаци и много сценарии ще се проявят, истини ще се изкажат, но авторитетно ще бъдат оплюти с фейкове и плоски лъжи.
Да застанем неподвижно пред снобския шум, който е част от капана по сценарий на Металния плъх!
Пожелавам бялата чистота на Котката да възстанови хармонията в Света!
Очаквам коментар…

 

Admin bar avatar
Антоанета
Създател на уеб сайта.

Може да харесате