21 май 2020г.

„Стари мой приятелю, чуй годините…“ този вечен рефрен ще си тананикат днес звездите и носталгично ще ни връщат в спомени за отминалите дни, с познати честни сини очи ще ни омайват, ще ни изкушават с клечка сладолед или може би захарен памук, за да ни понесат на онова чудно детско влакче, което ще спре на странната гара, в която пътят ни се раздели.  Ще кажем ли „Здравей“ на старото приятелство или ще се разминем без поглед, без следа – в такива игрички ще ни въвлекат днес Близнаците с намесата на палавника Амур.

На 21.05. Слънцето стигна пространството на Близнаци и се пообърка, почуди се напред ли, назад ли да върви, кой път да хване, десният или левият или така на кръстопътят да си стои. И понеже слънчевата ингресия се осъществи под надзора на вече ретроградния Сатурн, а Меркурий, новият управител на Слънцето вече е в съвпад с ретроградна Венера и в квадрат с Нептун, то съзнанието логично прецени, че е по-добре да не следва посоката на вятъра, която постоянно се мени, а да остане на пътя, херма от камъни да си издигне, да привлече минувачите и циркаджилъци и алъш-вериш, с „тука има, тука няма“ да ги забавлява, а радостта им тарикатски да осребри.

Настава време за размяна на притежанията, предупреждават звездите, в което ще е съвсем нормално собствеността да преминава от единия в другия джоб, фактите да се пренареждат, героите да се преобличат, съдържанието – емоционално или ментално, да се прелива от пусто в празно и това да е просто игра. И понеже ситуациите, в които ще ни вкарват звездите, нямат за цел да ни засегнат лично, а просто да ни покажат и другата страна, то е възможно събитията с хастара да се преобръщат, истината да се оказва лъжа, под романтичния воал да се крие пъпчива жаба, а жестоката Медуза да е омагьосана девойка, която продължава да очаква смелия герой.

В страната на приказките влизаме от днес, педупреждават звездите, в които детският ни ум ще откронево смел и хитро ще си измисля реалности, които, раздути от звездното му въображение и поетичното му сърце. И все пак добре е да си знем, че ако срещнем Пипи Дългото чорапче, понесла кон си на двете си ръце, то тази сцена е просто проекция,  възможност, потенциал, който отговаря на закачливия въпрос – „защо пък не“.

Пообъркани от детска лудост ще бъдем от днес, предупреждават звездите, поради което може са си припомним колко сме остарели, или пък да се опитаме да прескочим правилата и да се вдетеним. Каквото ипреображение да изберем обаче добре е д помним, че това е просто възможност, че следващият опит тепърва предстои.“Кой е казал, че не може? – с този въпрос ще ни сръчват звездите и ще ни обръщат назад!

Пожелавам изпълнен със смях детски ден!

Очаквам коментар…