9 август 2020г.

Пречистване, пречистване, пречистване… напрегнато цвърчаха птиците в клоните на Стария чинар, докато блуждаех вчера, тялом и духом, из покоите на Преподобната в Златолист.

Пречистване, пречистване, пречистване – нашепват и сутрешните звезди, сякаш да успокоят съзнанието, че вчерашната буря е имала скрит смисъл, обрала е страхове, страсти, гняв, поела е низшите енергии, отнесла ги е с гръмотевиците и пороя, като окапал листопад.

На 9.08. Луната и при изгрев остана видима на светлото небе, точно там, където до зори присветваше в червено Марс, победоносно стъпил върху невидимата точка на Черната Луна.

Ден на импулсивните реакции предвещават звездите, и подсказват, че насъбралата се енергия, в която вече са се смесили не само недоволство, гняв и страх, но и очаквания, обещания, надежди, даже твърде много любов – именно сега може да избухнат от нищото, от безобидни провокации, от дочута реплика или въображаем стон.

Твърде много емоционалност е насъбрало подсъзнанието ни, предупреждават звездите и именно сега, когато Луната премине през активната позиция на Марс е възможно бентът на задръжките да се пропука, границите да не издържат, очите да се почернят и да ни ръководи лудостта.

И в такива моменти разбирам какъв велик учител са звездите, и дълбоко им благодаря, защото ми помагат в разчитането на природните знаци като например снощната пречистваща буря, която като с магическа пръчка раздра небето, засмука насъбралото се напрежение, отнесе енергийните наноси, изкъпа умовете, омекоти каменните сърца.

По-нежни ще сме и ние след снощната буря, по-смирени, с бистър поглед и свеж ум. По-леко ще дишаме, а с това ще имаме шанс за втори поглед върху проявленията, които ще ни се покажат с нови лица.

Както се случи и с мен. Снощи, докато гърмя и трещя, пирамидита на Мелник, при които ме завари бурята, изглеждаха като страшилища с навъсени, избледнели лица, които като че ли всеки миг ще си стоварят върху крехките стари къщи, потънали в мрака, без ток, с пороя всичко свито на кълбо от страх ще отнесат.

Тази сутрин обаче, същите тези пирамиди ме посрещнаха с грейнали червендалести лица, и сякаш обещаха, че всичко днес ще се получава с усмивка и с лекота.

Днес не е като вчера, подсказват звездите, мислите и чувствата са обновени и ще е добре и ние да продължим процеса със силата на надеждата и на мисълта.

Ако се обграждаме със светла енергия и ние ще пораждаме светлина – това е Закон.

Понеже още съм под влияние на престоя си при Преподобна Стойна, ще споделя едно от последните предсказания на Пророчицата за България, записани от Бояна Пеликарова през 1933г..

„ Братята българи помежду си се мразят и все дирят кого другиго да нарекат брат. Днес – германеца, утре – руснака. Пък другите не ни искат, надсмиват ни се и ни всякак подритват.

Така ще бъде до времето на Третия дар. И то идва. И той няма да отмине ни вас – обдаряващите, ни тях – обдарените.

Идва време на Духа. И вие сте едновременно негов източник и вестоносец небесен. Бог е добър. Но преди туй, сестро, България ще опустее откъм народ. Който остане, няма да знае какво да прави със земята и ще я остави непочитана от човешки труд, а самите люде първо ще подивеят, и ако не се един друг избият, най-накрая ще се един друг намразят. България ще лети все по-надолу и по-надолу, като на празен геран ведрото. Докато не удари дъното и не остави надежда на никой жадуващ. Тогава онези, що са били прокудени по чужди земи, ще се върнат чрез внуци и правнуци. Те за туй някога са били от Бога изпратени далеч оттук, за да бъдат опазени, защитени и съхранени за новото време. Ще се върнат и ще направят от България храм с древна позлата и нови икони. И тогава тук няма да има градове, а само села и чифлици. И децата ще са повече от звездите. Но и , мила сестрице, почивката ти на Небесата няма да трае дълго . Я има, я няма стотина години, а тъй като гледам как светът се търкаля по нанадолнището, може и по-рано да те изпратят отново.

(бел. Репликата е казана от св. Георгий, който Преподобната нарича свой брат) Из книгата „Преподобна Стойна – неканонизираната българска светица“