7 април 2017г.

Днес да се приготвим да носим, ама всичко, което се поиска от нас –

може да са тухли – четворки, чуждите куфари, или пък грехове. Ще се опитат да ни товарят с нелепи, даже безумни, но задължителни за анализ новини, да разпиляват енергията ни с вързани тенекии, с всичко възможно да ни принудят да се наведем, да спрем, да се съпротивляваме, да се приковем.

Е, трябва да търпим, да издържим, да се смирим!

На 7.04. Слънцето съвсем съзнателно облече стара риза, нахлузи винтидж-вратовръзка и я пристегна силно, нарочно да е демоде и с боен марш се отправи в  окото на ретроградността. Настрои се на програма търпение и дисциплина, с които да изпере всички минали идеи, несвършени поректи, да разчисти сметкит, да откупи грехове, да застане „фейс ту фейс“ срещу кармата, наречена Съдба и и най-сетне да приеме, че някой ден и него някой ще детронира, че няма несменяеми хора, но и богове!

Луната нали вече е в Дева и в хармоничен аспект с Меркурий и Сатурн, никак няна да й е трудно да се адаптира към Слънчевата повеля. Напротив, искрено ще е съпричастна, бързо ще се смири, ще сложи работни ръкавици, ще забие нос в земяна, ще се взира и в най-малкия детайл, без да се съпротивлява ще разделя лещата от граха, до край. А като приключи с работата старателно ще почисти и измие и ако се появи нова задача, даже и в самия край на работния ден, самопожертвователно ще я приеме, независимо че с това ще провали вечерния разтоварващ план.

Не знам как се чувствате вие в окото на ретроградността, но мене лично вчерашната сатурнова турболентност здравата ме разтресе – напред-назад, наторе-надолу… По едно време, в края на вечерта наистина не знаех къде съм, кога и колко всъщност е часът.

Така може да е и днес, и утре, и в други ден,…абе чак до 10-ти, когато и Меркурий обърне своя ход. При всеки разбире се ще се прояви абсолютно индивидуално. Има обаче няколко общи неща, които могат да помогнат на всички, които се съобразят със звездната енергетика и синхронизират с нея собствения си ход.

Най-важното е да не ни е страх от ретроградността, още повече когато става дума за Сатурн, господарят на страха. Колкото повече се страхуваме и парализираме от страх, именно той ще ни наказва, ще ни спъва, ще ни приковава, може и да ни вкамени.

Ретроградността не означава спиране и неправене на нищо, а връщане и то съзнателно, към опитности, даже и от минали животи, за които именно се грижи Сатурн, но и обръщане към себе си, до степен на затваряне за шума на външния свят.

В момента е нужно да пестим, време, идеи, енергии, емоции, пари. Днес като погледнах картата на деня, първото, на което ми заприлича е женска утроба, оформена от два планински върха – като падина, като кратер на вулкан.

Ами да, периодът е идеален за трупане на сили, за формиране на нов потенциал, за смесване на старите опитности с новите идеи, което не може да стане, ако не сме отстранили бъговете в системата, не сме разбили бобчетата в тестото, не сме пимнали разтвора, за да умре всичко отровно и гнило, което в последствие тайно би могло да загнезди в ново някой упорит бацил.

За всичко това са нужни дисциплина, старание, стеснение, търпение и смирение – все качества, които иска да изгради у нас Сатурн. А ако успеем да се сдружим със строгия зодиакален учител и той остане доволен от нас, след изпита, на който рано или късно ще ни подложи, тогава той щедро ще ни възнагради и то за много дълъг живот – може и за животи напред!

Предлагам ви да не се отказвате от ретроградната задача и да се въоръжите с търпение!