4 февруари 2021г.

Устойчив, но инатест ще е днешният ден, подсказват ни звездите. Светът безпардонно ще ни въвлича в битки, ще ни се зъби, ще ни провокира да свиваме палци на юмрук, а ние ще разбираме, че това не ни засяга лично, но ще ни е трудно да се въздържаме и да не подкрепим нечия страна.

Как да спазваме дистанция и да не се намесваме в това, което не е дошло до нас – тази опитност ни подготвя бурята, която ще се появи след привидната тишина.

На 4.02. Луната се облещи в Скорпион още през нощта, събра цялата мощ на подсъзнанието, за да се превърне в щит и да отрази фронталните  лъчи на Марс и Уран. И тази електрическа опозиция, която ще определя напрежението през деня се разрежда с връх на тау-квадратура, на острието на който е Слънцето, но и Меркурий и Венера и Юпитер и Сатурн са пак там.

Прекомпозиране на енергиите ще става днес и в следващите дни, предупреждават звездите, а това включва както глобалната политика и всичко свързано с власт и пари, така и личните отношения, при които единият се опитва другия да подчини. И именно сега е време, в което всеки е нужно да избере ролята на жертва ли ще  приеме, палач на другия ли ще бъде или ще вземе живота си в ръце, ще приеме изпитанията и през тях ще премине, за да се пречисти от страховете, да се превърне в железен за външните влияния човек.

Скорпионската тема за жертвата,  палача и спасителя/утешител е изключително актуална в тези трансформационни времена, въпреки, че уж никакви бавни планети не са в Скорпион. Споделям това от наблюденията си върху темите, които се отварят напоследък в консултациите ми, които не случайно прекъснах, докато съм в житен режим. Този катарзисен триъгълник най-често се задвижва, когато душата още преди да се инкарнира в човешко тяло е направила избор да учи законите на трансформацията, да пуска това, което обича и да приема това, което не и е по вкуса. Заради което съответно попада в подходящ енергиен канал от цикли, които създават благоприятни условия за целта. Кои са тези благоприятни условия ли? От една страна това са земнитте условия – майка,баща, род, народ, земя, от друга – това са звездните условия, проявени при раждането – положението на Слънце, Луна, Асцендент.

Случва се така обаче, че когато душата се намести в земното си тяло, което е с лунна природа и има нужда от защита, от грижа, от топлина, тя попада под атаките на циклите от външни енергии, които имат за цел да я трансформират и променят. За целта обаче е необходимо съзнанието да се научи да приема предизвикателствата, да се адаптира към условията, без да ги осъжда, да пуска резултатите, за да освобождава енергия за нова промяна, съвсем различна от преди.  Тези процеси обаче се оказват изключително трудни за земното съзнание, защото изпитанията идват от най-близките – от майка, баща, любим, към които подсъзнателно се вкопчваме, даже се пристрастяваме, уж за да не ни е студено, да не сме сами. А всъщност е важно сами наред да продължим.

С времето вкопчването в другия се превръща в прилепване, сетне в болезнен, маниакален процес, който поставя съзнанието в ужасни ситуации да търпи какво ли не, само да не пусне, защото навън не е по-добре. Дори в подсъзнанието проблясва надежда, че всъщност палачът ни е нашият спасител, който единствено ни разбира и може би трябва да търпим, защото това е наша карма, съдба, може би така трябва да изчезнем от света.

Темата е изключително дълбока и прикрита с всякакви външни светски пелерини като критика, ревност, отмъщение, хвърляне на вина. Но в същината си тя съдържа суицидния комплекс за отказ от живота, екзистенциална немощ и непоносимост към земния свят. Жертвата и палачът са роли, в които всъщност липсва божествена любов.

А всичко тръгва от договора, подписан от душата, приемабожествения импулс, че ще се инкарнира, за да се трансформира чрез предизвикателствата на външните условия, като начин за чистене на карма, за да се включи в общия за съзнанието процес на  издигане в следващо съзнателно ниво!

В едно такова трансформационно време се намираме и ние сега! Луната още десет дни ще е намаляваща и ще ни даде време да се огледаме в себе си, да концентрираме жизнените си сили и да преценим дали сме палач, дали сме жертва и дали не чакаме спасителя да се появи от света. Найважната ни задача обаче в тези изменчиви времена е да държим къса връзката с Божествената Любов.  Само тогава външните промени ще са просто предизвикателства, които създават благоприятни условия за трансформация на твърдия земен свят.

Пожелавам чист стремеж към Истината!

Очаквам коментар…