21 май 2021г.

Близо сме до точката на замръзване, предупреждават звездите, в която всяка активност залинява, било, защото е блокирана, объркана или от ленивост, от липса на мотивация да продължи. Така енергиите се готвят за презареждане обаче, за максимално стесняване, за смаляване, за да оцелят в тунела на затъмненията, преминаването през който идеите и целите ще се избистрят, истината ще се излъска, съзнанието талантът си ще обнови.

На 21.05. Луната посрещна изгрева през водната пелена в опозиция с Нептун, в квадрат с Меркурий и така започна деня с подвеждащ тау-квадрат. Тази сама по себе си силна конфигурация ще определи измамността, хлъзгавостта, илюзорността на материалните проявления през деня, предупреждават звездите. Това, което е видимо, но и което се изразява с жестове и думи, ще има завоалиран, неясен контекст, даже може да крие допълнителни смисли, но и да манипулира, да подвежда, да възпроизвежда съзнателни лъжи.

Невидими за очите ще останат и днес, а и за напред много родени през пролетта истини, а красотата, докосната за миг, ще се отдалечава, ще се превръща в блян, облечен в лира и стих или ще капе като сутрешна роса върху одеждите, за да напомни, че истината съществува, но  сега я виждаме само с вътрешните си очи.

Този призив за вяра в родената идея, но и за търпение, докато мине време да се трансформира и да се създадат условия на светло да се роди посреща деня и самото Слънце, което изгря в съвпад с Плеядите, седемте прекрасни сестри, дъщери на небесния бог Атлант.

Плеядите са  разсеян звезден куп, разположен в непосредствена близост до съзвездието Бик от страната на Близнаци, който от хилядолетия вълнува човешкото съзнание, поради което присъствието му на звездното небе е дълбоко преплетено с митологията, обредите, но и физическия живот на хората. Сведения за Плеядите съществуват от най-дълбока древност като още в първия открит звезден наръчник от Вавилон, където те са записани на първо място, защото тогава, преди 4000 г. са били равноденствена точка, т.е. с тях е започвала пролетта. В гръцката митология, която се приема за митологично лоно на съвременната цивилизация, Плеяди се свързават със Седемте прекрасни девици от свитата на Артемида, дъщери на бога на небето Атлас, които обаче постоянно били преследвани от ловеца Орион. За да ги скрият от погледа му, боговете ги направили невидими и ги прикрили на небето с небесен воал. Така и до днес Орион тича на небето след Плеядите, но те се крият от погледа му, а когато изгреят хелиакално, тогава пък той се оказва зад слънчевия щит. Много любопитна и съвсем не проучена остава и днес гледната точка на траките за Плеядите, която вероятно е основополагаща не само за бита им, но и за цялостната им космогонична система, основана на реалната и непреривна връзка между земята и небето, видимото и невидимото, тялото духа и душата, които съхраняват енергийните канали на места и чрез пропорции, вероятно посочени именно от съзвездия като Плеяди, Голямата мечка и Орион.

Темата е много дълга, затова тук ще споделя само детайли, които ми се струват важни за днешната предзатъмнена астрална ситуация. Това, че траките са се ориентирали по Плеядите няма абсолютно никакво съмнение, доколкото легла, наподобяващи звездния куп могат да бъдат намерени при много от извезстните сега мегалитни комплекси. Съществува мнение, че Тракийският конник „Херос“ на гръцки или Геро, на български, също е свързан с Плеядите и по-точно с природния цикъл, при който на пролет месец и нещо след равнодендствената точка при която Плеяди и Алдебаран изгряват на Хоризонта, те, плеядите стават невидими, скриват се в лъчите на Слънцето. Тогава обаче започват бури, гръмогевици, дъжджове, идва мор по добитъка, въобще настъпват бедствия, с които именно се справя тичащия след Плеяди Герой, който сетне преминава и в библейската митологема като прототип на св. Георгий. И понеже с деня на лятното слънцестоене Плеядите започват да изряват хелиакално, това още повече подчертава ролята им на знак, че премеждията са свършили, че лошото време и болестите са отминали, а за мореплавателите това е било сигнал, че безпрепятствено могат да излизат в открито море.

Вероятна връзката на траките е била много по-дълбока от този елементарен битовизъм, без който обаче е било невъзможно да тече физическия живот. Тук обаче по-скоро ми се изска да обърна внимание на „изгубването от поглед“ на Плеядите като знак, че нещо не е ясно и навън, но и в самите нас, но се пече, проготвя се, оформя се и че всяко прибързано действие днес и в следващите дни крие реален риск.

В долната земя се крият сега нашите мечти и желания, подсказват ни звездите, трансформират се чрез трудности, препятствия, губят се в илюзии, къпят се в пречистващи сълзи.

Вместо да се целим на сляпо обаче, и в желание за бърза победа да се подвеждаме по спекула, манипулация, обещания и лъжи, по-добре самите ние да си създадем приказка, в света на доброто и красотата да се потопим, тихо да побаем и попеем на мечтите си, за да се пазят от градушките, силите си да обновят и сетне и нас да обновят.

Пожелавам приказно потапяне в пречистващият тунел на сърцето и мисълта.

Честит празник св. св.Константин и Елена и поздрав на всички именници!

Очаквам коментар…