26 май 2021г.

Да изиграем Елевзинските мистерии през следващите две седмици ни канят звездите, да се потопим дълбоко в най-тъмната част на сърцето и ума, да се разделим с надеждите, да потулим желанията, за сподавим мечтите, да се сприятелим със скръбта, след което да се опияним с ароматно биле и душевните травми като опит и геройство да преродим. Ще успеем ли още сега, до Еньовден да разберем кои сме и даже с риск да се заблудим, да не губим вяра, че ще се преродим или ще се оставим на ветровете в коридора на затъмненията да погълнат в хаоса и наивната ни душа – този мистичен път на вярата ще ни се налага да изминем сега.

На 26.05. Слънцето изгря в точна опозиция с пълната вече Луна, която стигна зодиакалното пространство на Стрелец. И понеже и двете светила вече се намират твърде близко до Лунните възли, то днес ще се случи визуален ефект, при който Луната сякаш бива погълната от Слънцето, но за кратко, след което отново ще се появи за обикновените очи.

Нееднократно съм писала и тук за Лунните затъмнения, и сега също няма да пропусна да отбележа, че те силно влияят на психическото състояние, на настроенията, на адаптацията ни към външния свят. Ето защо особено ако се включват в аспект с планети и точки от наталната ни карта, те със сигурност ще задвижат принципите им, но в посока като ги направят несигурни, неспокойни, като предизвикат драматизации, хиперболизации, преекспонация, много често без да има реална причина за тях.

Сега обаче ми се струва важно да отбележа, че Лунното затъмнение не просто засяга личните ни натални карти, а активира две от кралските звезди Антарес и Алдебаран, в зоната на които сега се намират съответно Южния и Северния лунен възел. За да покажа картината в мащаб ще припомня, че звездата Алдебаран от съзвездието Бик стотици дори хиляди години преди Н.е. се се считала за равноденствена точка и с нея се е определяло раждането и пролетта. Съответно Антарес, разположен в сидералното съзвездие Скорпион се свързвал с края на реколтата, с беритбата, с резултата и съответно със смъртта, но и с трансформацията, с подготовката за нов живот на тялото, но и на опитната вече, подготвена за прераждане душа. Тези две кралски звезди са имали огромно значение за вярванията, ритуалите и физическия живот на човек от преди хиляди години и въпреки, че заради земната прецесия Алдебаран вече е в зодиакалния знак Близнаци, а Антарес в зодиакалния знак Стрелец, то техният сакрален и архетипен смисъл на начало, край и прераждане с пълна сила важи и днес.

И понеже все още съм заредена с енергията на гетите в Мадара и особено вдъхновена от т.нар. Пещера на нимфите, в която между впрочем е открита бяла мраморна топка с издялан в нея Зодиак, а и понеже ни предстои с група курсисти да направим астрологично пътешествие сред могилите на одрисите в Старосел, то някак естествено ми се прииска да свържа важният преход, в който навлизаме сега всички, с елевзинските мистерии, които макар и обявени за гръцки, всъщност си имат много по-древен, тракийски аналог.

Девическите тракийски мистерии за зачеването на живота при чистия извор на девите или „нимфите“ е вероятно сериозно адаптиран и модифициран от елевзинските мистерии, които обаче за съжаление единствени са достигнали като разказ до нас. И все пак от тях става ясно, че зърното, посято при най-добри условия рано или късно преминава през кризи и изпитания, бива лишено от майчина любов, от светлина, от вода, от храна, преживява емоционални сътресения, скръб и страх, но ако оживее, успява да се откъсне от пъпната връв и става герой. Това е пътят на трансформацията от чисто зърно в жито и хляб, която пресъздават елевзинските мистерии чрез мита за Деметра и Персефона, който няма да разказвам сега.

Тук обаче е важно да отбележа, че Южният лунен възел се намира в зоната на Антарес, а Слънчевото затъмнение от 10.06, към което се стремим, ще се случи в зоната на Алдебаран, а това означава, че все още влачим в подсъзнанието си остатъци от стария си багаж, а той включва ненужни знания, абстрактни категории, раздути планове, нереални цели, които сега ще минават през ситото на потенциалните възможности и чак след катарзиса на проходите ще се преродят като зародиш с нов героичен план.

Сега започва второ действие от сага за героя, заченат при Пролетното равноденствие. В предстоящите дни обаче той сам ще трябва от пъпната връв да се отдели и да приеме външните условия като дадености, които е нужно да се преодолеят, а през коридора да премине като през лабиринт, през който съзнанието възмъжава с воля , смелост и уникален талант.

Да подходим смело в коридора на затъмненията, без да се плашим от тъмнината пред нас. Това, което е невидимо за очи, сега ще иска да събуди героя в нас. Ако пуснем стария товар и тръгнем към прохода само с прът и малка бохча, много скоро ще израстем от съпреживяванията с невидимия свят.

Пожелавам мистично преображение до Еньовден!

Очаквам коментар…