13 март 2017г.

Голям залък хапни, голяма дума не казвай –

Приемете това мото на деня, че иначе голяма каша може да си надробите и да се наложи да си я сърбате сами.

На 13.03. Слънцето, макар и с оптимистично настроение, все по-здраво ще се оплита в капана на времето. Ще се опитва да шава напред, назад, да е в крак с график и събития, да предполага трафика, да предвижда задръствания, да избягва тапи, но трудно, много трудно ще успява да е в час. И понеже слънчевото съзнание не може да се примири и знае, че щом има желание има и начин, като не може само, може би точно двес ще е добре Слънцето да се позове на приятел, който да го измъкне от този абсурден капан.

Речено сторено!

Луната, която уж все го следва, днес вече е във Везни и изглежда приветлива, мила, общителна, готова да угоди, да се съгласи, само и само мир да има. Да, но ще е твърде словоохотлива. Много ще говори, но без особен резултат, при това ще хваща думите от тук-оттам, ще ги свързва, ще ги прави на изречение ей така за благозвучие, да се постигне форма на изказа, а за смисъла… – „Всъщност, какво беше това“, ще си казва изрусената от Пълнолунието Луна. „За пълнежа да се погрижи някой друг“ – ще отсече с ярък венериански жест.

Меркурий, слънчевият вестоносец, уви, днес също няма да е в час. Цял ден ще играе с банда тарикати на развален телефон, ще се опитва даже да мами времето и може доста да разгневи бог Кронос, който до края на деня да реши, че е време да го озапти, да го върже, да го прикове и най-важното, да  запечата голямата му уста.

И така от Слънчевата дружина остана само Марс, на който днес уж може да се разчита, защото ще тича заслепено за постигане на резултат. Да, но много ще бърза, ще прескача локвите, ще гази в калта, ще се пързаля по остатъците от снега. И ако може въобще нещо да му се възложи, то трябва да му е на път, иначе няма и да чуе молбата, даже и да е слънчев зов.

Така и ние днес ще бързаме, ще тичаме, ща прескачаме детайлите, ще гоним резултат, не качество, ще се опитваме да сме и тук и там и ще се оказва, че май не е трябвало толкова да бързаме, че правилната посока е от обратната страна, че спешната среща е била за утре, или че доминото вече е задвижено и май нищо не зависи от нас.

И все пак, да не се примиряваме, а даже и в патов момент да осветим съзнанието си със слънчевата мисъл, че има ли желание, има и начин. А начина днес е да говорим по-малко, да не обещаваме, да не отсичаме твърдо „Не“ или „Да“. И да се опитаме да хванем посоката на Марс, личния си мотиватор и да гоним резултат с конкретни дела.

Пожелавам концентриран ден!