14 февруари 2022г.

С творчески порив започва седмицата, подсказват ни звездите. Импулсът  вдъхновение от нищото се явява, в мигове на захлас ще ни потапя, с картини от подсъзнанието ще ни утешава, ще възнася душата към ангелския глас. Ще пуснем ли духът от клетката без страх, че вместо музика, ще зазвучи стон, ще прегърнем ли въздишката, за да я утешим и  с вяра да я преоблечем за нови опитности в следващите дни. Ще осъзнаем ли, че първо е важно да се пречистим, преди да се обновим!

На 14.02. звездите избраха да са синхронични с празника на виното и с празника на любовта, защото, все пак… всичко е Любов, нали! Марс и Венера, вече в точен съвпад, посрещнаха изгрева с Псалми за хармония, разбирателство, мир, а Луната навлезе в радостното пространство на Лъва с готовност да се разшири до максимум, всички таланти още сега да прояви.

С лекокрила повърхностност на преживяването ще ни възнаградят днес звездите, ако се пуснем по ритуала на външната празничност на днешния ден. Валсът на Венера и Марс  в Козирог ще създаде прекрасни външни условия да си напаснем програмата за празнуване, а Луната в Лъв, вече трогателно впечатляваща, опиянена от  току- що отминалия тригон с Нептун ще ни помогне зашеметяващо да смесим виното с любов.

Няма да ни е трудно да се веселим без задръжки, хихикат се звездите, но това мимолетно отпускане бързо ще отмине и още до дни, когато Луната започне да се свива зад тезгяха в Дева, ще иска не опиянени спомени, а трезв резултат, уви!

И може би тогава намаляващата Луна философски ще ни напомни, че радостта се поражда от скръбта, че чистотата е причина, но и следствие на мръсотията, че Любовта е всичко – и живота и смъртта.

Отнасям се към това мъдруване, не защото се подготвям и ментално за житния режим и ли пък защото съм раздвоена между Трифон Зарезан и св. Валентин, а по –скоро, защото съм  омаяна от Дионис и търся  Истината, дълбоко скрита в неговия мит.

За мистериите, породени от енергиите на земите, по които крачим днес, не знаем много. Малкото знание за тях е достигнало до нас  като „езически“ обичаи, може би от прабългари, траки, славяни и какви ли не още, наречени от историците „племена“. В огромната си част същинските мистерии са присвоени от гърци, а сетне от римляни, които семпло са ги профанизирали, за по-голяма зрелищност са ги демонизирали, самите те са се героизирали чрез тях. Сега няма да разсъждавам кое е правилно или неправилно, щом се е случило, значи така е било най-добре! Между интерпретациите и откровените заблуждения за бога Дионис и вакханалиите, превеждани като любов, се крие истината за пречистващата сила на месец февруари, до която можем да стигнем и ние, стига да пожелаем да сме в синхрон с енергиите, от които ще се роди Пролетта.

Но за да дам малко храна за размисъл, ще припомня, че Този, който в гръцките и римските източници е  наречен Дионис или Сабазий, или Бромий е взаимстван образ от тракийските мистерии и се свързва с Божеството, което владее времето, живота и смъртта. В астрологията това е принципът на Сатурн. От остатъчната и изключително повърхностна информация за него, бледо се проявява образа на същност, която управлява границата между живота и смъртта и допуска душата до връзка с отвъдния свят. Според митовете Сабазий или Дионис живее в планината на непрестъпно място, кота леглото му е застлано със шума от жито, която по някаква причина гърците подменят с меча кожа. Но да, Дионис е пазител на житото, и именно в негова чест са се поднасяли дарове, завити с листата на жито, ритуал, който и сега се пази по нашите земи.

Според поверие, тези, които са искали да се свържат с мъртвите и да им изпратят дар или послание, отивали при Дионис и принасяли своите дарове, вероятно обвити в листа от жито. Но това, разбира си е само част от външната страна на вярванията, в които се крие дълбока мистерия, свързана с обновлението и с връзката видимия и невидимия свят, на която се крепи и обновлението и безсмъртието и безкрайността.

Дионис и митът за него обаче се оказва особено атрактивен за гърци, и особено за римляни, особено в частта му за периода  от втората част на февруари. Причините за това разбира се, че са и политически, но в крайна сметка те оставят спомен за важен енергиен феномен, който явно не бива да бъде забравен в материалния свят, а именно – процесът на обновяване на природата, който преминава през етап на филтрация на страсти и недозрели пориви, които могат да задушат новия живот.

Това, което прави Дионис и неговите вакханалии е, да даде възможност на страстите да се проявят, след което да ги опие, да ги подлуди и така да ги опитоми. Да им позволи свобода, но само за един ден. Това е шанс за човекът, да влезе в кожата на Бог и съответно, ако не издържи на енергиите, той сетне сам ще се смири.

Така е и сега, природата се събужда, но енергиите все още са опиянени от желания, които не са научени да търпят и са готови да се хвърлят в бездната, целият си потенциал да унищожат.

Сатурн и сега ще ни позволи, да се освободим, да  опитаме, да се развържем. Но готови ли сме за свободата, знае ли какво да правим на чисто, когато  дойде пролетта!

Днес да задържим трепета за новото в сърцата – е звездният съвет! Да се подготвим за пречистване отвътре. Сетне и отвън  ще се обновим!

Пожелавам порив за Чистота от днес!

Очаквам коментар…