14 март 2017г.

Последен шанс, последен влак, усилия като за последно ще прилагаме днес!

Или пък така ще ни се струва,че външните обстоятелства странно се трансформират и менят.

На 14.03. Слънцето все още в дълбините на Риби (и още – в почти в точен съвпад с Хирон, колеги, в сходящ квадрат със Сатурн) още рано сутринта се замисли, даже намръщи, посипа с пепел златната си коса и пое върху себе си цялата вина и отговорност за мрака и патовите ситуации през последните дни. Уловки, страхове, съмнения от сега, но и от преди, се завъртяха в могъщата му глава и слизаха още по-надолу, дълбоко, в недрата, до корена, до същността, за да намерят първопричината за проявените трудности, болки, манипулации, фобии, страхове.

Но който вчера не е бил на лекцията за Плутон и Деметра на Галина Герасимова, може и да не обърне внимание на хармоничния аспект между Плутон и Слънце, който ни пече на бавен огън, за да ни превърне в богове, точно както го е правела преди хиляди години Деметра, преоблечена като бавачка с с бебето на царицата на Елевзин.

Само, за да припомня мита ще направя отклонение ще разкажа, че Деметра, едно от първите шест деца на Кронос и Реа и затова олимпийски бог от първа категория, имала прекрасна дъщеря, открадната от бог Хадес, владетел на подземното царство. Тя обаче не знаела това и години, по-точно 7 се скитала по земята да я търси. По едно време отишла при царицата на Елевзина, за да и се отблагодари за верността й и за особената и почит, която проявявала към нея. Разбира се преоблякла се и и се явила като баба, която да се грижи за новородения й син. И така легендата разказва, че три поредни нощи Деметра събличала бебето голо и го пекла на бавен огън с едничка цел да превъърне човешкото дене в бог. На третата нощ обаче майката случайно се събудила станала свидетел на ужасния от човешка гледна точка ритуал. Разбира се развикала се, започнала да обвинява Деметра, да се бунтува, да я гони. Тоава бабичката се проявила в истинсия си божествен вид изправила се и могъщ божествен глас извикала: „О, глупава жено, защо не издържа още една нощ!“ В края на мита Деметра не просто изоставя царицата, а я вкаменява, както и целия град, просто защото са станали свидетели на нещо, което не е трябвало да видят или по-скоро все още ня притежават умението да го разберат и използват в правилна посока.

Същевременно обаче пак според мита именно тук в Елевзина, място поизпечено ана болка, страдание, страсти, обвинения, майчини истерии и гняв, се появява бог Хермес, кой то казва, че все пак има свидетел на кражбата на Персефона, дъщерята на Деметра и това е Хелиос – Слънцето, разбирай  – нашето съзнание. Според олимпиския сценарий след като Деметра е осветлена, просветена от Хелиос, тайната е разбулена и следва договорка с Хадес, който между другото и е брат. Разбират се половин година Персефона да е при майка си, половин година при мъжа си, така първата половина от май до ноември земята цъфти, върже и ражда, през останалото време всичко спи и умира, покрито под снежен похлупак.

Нямах намерение да разказвам тази история, но тя ми се видя толкова синхронизирана с астралната енергетика на седмица, която ни дели от пролетното равноденствие, че може би е добре да я запечатам и тук в Астродневник.

Но да се върне на дневната карта. Днес Меркурий, т.е. Хермес от легендата, излиза от Риби и влиза в Овен. Нещо ще научим, ще проумеем, ще разберем, но със съзнанието си, с цялото си същество. То е нещо, което винаги го е знаело Слънцето, но го научваме едва днес, защото едва сега сме готови да го осъзнае и да го превърнем в сила и динамична енергия. Да вчера бебето в нас се печеше на бавен подсъзнателен огън, всички тайнствени сили като че бяха срещу нас. Дали ще издържим и третата нощ, това зависи от нас, но и от хората в обкръжението.

Интересно се синхронизира мита и с още едни аспект днес – опозиция между Луна и ретроградна Венера. Някой днес ще иска да ни спре, може би жена, майка ще се появи, ще ни забрани, ще ни обяснява, че ще се изложим, че това не е за нас, че е опасно, че ще ни боли.

Ами да, ще боли, но ще е само още една нощ. Раждането, появата на светлината, прозренито, в този смисъл и творческия акт не могат да се пръкнат без болка, без страст, без разбирането за смърт, но не като край, а като начало, като причина за раждането. Страстите на Деметра да притежава своята дъщеря, да я покровителства, да я обгрижва и пази, неизвестно от какво но на всяка цена, бори ако трябва да покрие с мор цялата земя – това страстно в вкопване в собствеността, неотстъпчива власт над притежанието може да се прояви като богатства и изобилие от плодове единствено ако приеме първопричината, корена, пръстта, и се свърже с тях, завинаги.

С такива едни неистови предизвикателства може би ще е изпълнен и нашия ден. Но трябва да издържим, поне още един ден, една нощ, една седмица…

Още от утре ще има светлина, обещава Хелиос!

Пожелавам търпение и упорство да просветляват деня ви, приятели!