20 ноември 2025г
На финалната права на годината ни подреди Скорпионското новолуние и призова – да продължим, да действаме, да опитваме, даже да скимтим от болка, да се съмняваме, да сме недоверчиви или налудничаво да ни е страх и да си знаем, че е по-вероятно да грешим. И ако не знаем, от какво ни боли, кое е това, което ни тежи, то сега е времето да пуснем всичко, защото това, което си е наше, скоро ще се върне при нас.
На 20.11. Луната изчезна в сенчестата си страна – Черната Луна и незабележимо за света потъна в Слънцето, за да изгори или да се прероди в Скорпион. И за да е пълна промяната и в контрастната среда всичко ненужно да се изпепели, даже да боли, Новолунието се случи в точна опозиция с Уран, за последно завърнал се при притежанията в Телец.
Между черно и бяло ще вибрираме, от Материята към Духа ще се учим да ескалираме през последния месец на годината, подсказват ни звездите. Това, което се клати, но не може да го пуснем, ще събира енергията ни като фокус, ще крещи, че е най-важно, че за него трябва да се погрижим, веднага, на живот и смърт. Останалото всичко обаче ще се движи, ще се развива, ще се променя бързо, което ще е естествения му ход, а това значи, че и идеи ще се раждат, възможности ще се проявяват, желания ще екзалтират и ще търсят точен момент да се проявят.
Каручка и Хвърчило – двете най-динамични фигури изписва на небето Скорпионското новолуние, но преобладаващият елемент е вода, а синтетичният знак е Скорпион. Подавам тези ключови щрихи за курсистите астролози, за да е по-ясно защо всяко действие сега е по-важно от бездействието, пускането е придобиване, ограничението е здравословно, болката е лек, смъртта дава живот.
И така, динамиката, заложена в картата на месеца ще се разгръща могъщо от външни обстоятелства и ние с нищо не можем да спрем или отклоним този процес. При това той е за добро, което сетне ще разберем. Има обаче сили в нас, които ще засмукват вниманието ни, но по вампирски, така, че ще искаме да късаме месата си, да рушим със страст, да стигаме до края на нещата, до там, където няма светлина и живот. Именно тези наши увличания на ума и сърцето сега е важно да овладяваме и съзнателно с разумност да ограничим, защото ако ги пуснем по инерция, те ще си възползват от ползотворната динамика за ръст и ще дадат шанс на плевела, вместо на новото, което вече има условия да се роди.
Всичко, което се къса сега, е ползотворно, това, което ни мъчи, но не се ражда, значи не му е времето и е по-добре да притихне, да се смали. Новата идея, която ни фиксира, също е неясна, иска грижи, но да си знаем, че още до края на годината ще се промени.
Сега не е време за започване на нещо ново, но за разчистване на терена, за оглеждане на възможностите, за дългосрочна прогноза и за подготовка на семената, които, ако ги посеем е важно да знаем, че задължително ще се проявят с контрастен резултат.
До края на година ще берем плодовете на посятото преди 9 години и ще е важно да научим важния житейски урок, преподаден с видимия резултат. И ако не се фокусираме в грешките си, а съберем семенца от най-вкусните плодове и зеленчуци, то каквито и да са новите външни условия, ние ще имаме ресурс за сърцето и за ума.
Пожелавам ясен фокус към новите възможности!
Очаквам коментар…


