Пълнолуние във Водолей

Пълнолуние във Водолей – не въздишай по изстинала романтика.

Действай и забрави

„Защо въздишат хората по някаква романтика изстинала“ – мъдруват днес звездите и монотонно си редят Вапцаровите стихове за романтика, която е в моторите (разбирай ИИ), които носят „вечната човешка бодрост“, „пръскат дъжд от семена, а в песните им, рукнали отгоре, да блика труд и свобода“.

Когато погледнах картата на Водолейското пълнолуние от 29.07. спонтанно си припомних Вапцаровия творчески патос за бъдеще на „яките стоманени крила“, което, признавам си, преди години въобще не разбирах.

Сега обаче, през призмата на времето, а и на астрологията, за пореден път се удивлявам от дълбоката асоциативност на творческите прозрения, закодирана в буквалните думи смисли.

Всяко Пълнолуние е наситено с противоречия и в това е смисълът му, от бушуващите крайности да се породи стремеж към  центъра, към точката на баланс. Противоречията в Пълнолунието от 29 юли обаче са не просто крайни, но и абсурдно взаимоизключващи се. Нещо като „Романтика в Смъртта“ или „Паника от наближаващата Свобода“.

Ще се опитам да обясня:

Когато пълната Луна стигне пространството на Водолея, значи е дошло време за  бъдеще, за романтика, за мечта. Това обаче е половината от звездната ситуация, която се разгръща на физически план през нощта , а на ментален и емоционален в нашето подсъзнание. От другата страна Водолейското пълнолуние се случва в най-яркото време през годината, когато Слънцето блести в Лъв и насочва лъчите си към индивидуалните характеристики на съзнанието, събужда божествения творчески импулс в нас, създава условия за радост на сърцето, за игра, за живот на пълни обороти, за полет, свобода.

Но именно тук в сърцевината на Лъва се поражда противоречието. Според законите на Живата природа Свободата е състояние от Причинния свят (11 –тия дом на хороскопа), там където нищо не зависи от личните желания, резултатите са следствие от предишни действия и решения на всички съзнателни същества и стават причина за новото за всички, което предстои да се роди.

Т.е. в пространството на Лъва се поражда индивидуалния стремеж, който е частица от мотивацията за Свобода на колектива и съответно няма как да се прояви във видим резултат, не и в този живот, където Свободата може да е само творчество, романтика, мечта.

Събуденото в Лъва Его обаче, което все още няма разбиране за цялостност на съзнанието, често бърза да си пожелава лични неща, материални, ярки за очите, но тъмни за душата, безкрайни за живота и крайни за смъртта. Нещо като пир с боговете и след това да става каквото ще.

Транзитната ситуация на това водолейско пълнолуние е такава, че създава енергийни предпоставки за огромни желания, за изхвърляне, преекспониране, надскачане, което струва повече, отколкото се предполага и добрият вариант е да се плати с пари.

И малцина ще са тези, които ще са осъзнати за разбирането, че надскачането, предизвикването на себе си е пробуждане не за теб самия, не за собствена облага, не за слава и печалба, а е включване н общия процес на повдигане на колективното съзнание, това е работа, чийто резултати ще се видят в Причинния свят – 11 дом.

Ако се опитваме да спестим сега, ще харчим повече, ако гоним слава, ще си навличаме критика, ако  се опитваме да се надскочим, ще паднем в пропастта, а всичко това води до страдание, разочарование, загуба на лична мотивация.

Това омагьосано люлеене на опозицията може да се укроти, само като се повдигне с висша цел, с благороден стремеж в полза на другите. Пълнолунието, което сега е хармонично обвързано с всички висши планети ни поставя пред избор да тръгнем по пътя на личното човешко щастие и да се стремим към краен, видим резултат или да подчиним съзнателно личните си умения в полза на колективното съзнание, и правим това, което е най-добро за всички. Как ли? Всеки, който е готов за това, ще намери начин, стига да попита, ще разбере как.

Водолейското пълнолуние ни подготвя за новия цикъл на възлите, които в средата на август сменят оста си и в влизат в знаците Лъв – Водолей. Настъпва време за приложение на двете Божи заповеди:

„Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум“. Това е първата и най-голяма заповед, която определя връзката и пълната отдаденост на човека към Създателя.

„Възлюби ближния си като себе си“. Тя е подобна на първата и изисква искрена грижа, уважение и състрадание към всеки друг.

Работата по тези две заповеди изисква отработване на редица добродетели като търпение, смирение, мълчание, вътрешна твърдост, все качества, които помагат на Егото да прояви божествените си характеристики, а не по външни красоти да се хаби.

Сега има магически условия да чуваме, без да виждаме, да случваме, без предварителен план, да си помечтаем и да реализираме. Ще се сбъдне, но само това което е с благородни подбуди и в полза на всички, не само за нас.

Появи ли се импулс сега, значи е време за действие. Да го направим и да забравим, без да търсим сметка и резултат!