9 януари 2019г.
Да сме готови за предложение, даже и неприлично, предупреждават звездите, за изход , но нетрадиционен, за идея, която може да ни хвърли нас или другите в смут.
Да приемем ли провокацията като възможност, не е ли твърде голям рискът да се изложим – това ще е раздвоението днес.
На 9.01. (10 – слънчевото число) Слънцето ярко, но хладно заблестя на небосклона, сякаш за да предупреди за точния си, кармичен сентагон с Уран.
Криви ще са сметките ни днес, (но и през цялата година, доколкото сме все още в архетипен ден) предупреждават звездите, особено, ако по традиционен начин ги броим, ако по подразбиране прехвърляме цифрите от едната в другата година и пренебрегваме графата други, с опцията – риск.
Още днес може да ни се представи възможност, която първосигнално да възприемем като абсурд, като невъзможна, макар и интересна, като нелогична, може би защото е блян. Заради нонагона между Венера и Сатурн ще ни се струва, че обстоятелствата ни притискат и ни карат да пренебрегваме свои лични правила, да се съобразяваме, да се товарим с отговорности, с чужди претенции с нещо, наречено дълг.
И сякаш времето въобще няма да стига, ще скачаме от домашната задача в работния проект едва ли не по пижама, с невчесана коса, само и само за да не закъснеем, да сме там, да присъстваме, да се отзовем.
И как да не се изненадаме на странника, който твърди че сме хубави, а ние въобще не мислим за това, просто защото сме се вкопчили във формата, в графика, в буквата, за да не се разпаднем, за да затворим кръга.
А може би наистина ще се разпаднем, ако продължаваме така, да следваме хода по подразбиране, да отговаряме по инерция на правила, да си запушваме ушите за крясъка, който се опитва да ни смути, да ни забави, да ни принуди не във формата да се фиксираме, а в съдъжанието, което се опитваме да крепим.
Астрологията работи с един инструмент, наречен Цикъл на семето, според който всеки процес следва естествения си ход на зачеване, развитие и смърт и този процес позволява да се мултиплицира и така да се удържи, единствено ако зародиша мутира и се раздвои, роди се нещо ново, или се прероди.
В ей такъв период на мутация и мултипликация се намираме и ние. Енергиите се опитват да ни включат в процеси, които да предизвикат волята ни да направи нещо лудо, да излезе от релси, да поеме риск, който предполага не просто ръст на височина, а развитие на съзнанието, скок в нов цикъл, в нов етап.
Старите форми вече не функционират. Засега обаче ние просто предполагаме това и сме склонни да проявим търпение, да почакаме напрежението да отмине, съмнението да притихне и да се върнем към стария комфорт.
Напрежението обаче и провокациите, които ще ни преследват днес, въобще не са случайни. Абсолютно всяка синхроничност е сигнал, че е нужно в съдържанието да се вгледаме, да си спомним, защо започнахне тази работа, какво ни провокира да влезем в тази връзка, има ли по-съществена причина, за да откажем да откликнем на молбата на другия, да се опитваме да спрем дори нашите деца.
Не решението е важно днес, даже и да е реакция на другите, а съдържанието, смисъла, заради който формата крепим. И ако днес и в следващите дни се появат външни фактори, които определяме като провокации, значи е време самата форма да се промени. Не, не да се руши, а да мутира или да се мултиплицира, може би.
Пожелавам интересен ден!
Очаквам коментар…