19 февруари 2026г.

Настана рибешкото време. На 19.02. Слънцето се потопи в пяната на безкрайността, Луната наметна безсъзнателната пелена, Венера и Меркурий потънаха в приказния свят на интуицията, предчувствията, въображенията и включиха Сърцето и Ума на програма: Търси се Любовта!

Планове, стратегии, анализи, очаквания оставете още  при входа на затъмнения тунел – е звездният съвет. Всичко, което умът е считал, че може да нареди, да проектира, да манипулира, да предвиди като статистически резултат, се полепва с мъгла, очите не виждат, краката газят във вода, сетивата досещат миризма на гнило, а клетките блокират от твърде дълбоката тишина.

Накъде водят галериите на тунела, в който нахлуваме в галоп, никой не знае, а астрологичните маркери показват, че това, което предстои е в Божествения план, и всеки, който се опита да е демиург, да яхне енергиите от личен егоизъм, ще може да натрупа опитност, но ще е с временен, не с безкраен резултат.

Свидетели сме на епохален момент, астроприятели, в който Безкрая се свързва с Края, Безсъзнателното целува Мъдростта, Абсолюта се смалява до Материята и й дава шанс за нов урок да изучи крайностите, за да разбере, че полюсите са част от едно и също нещо и че над всичко и във всичко е Любов.

И за пореден път се удивлявам на Урановата „случайност“ с която Астрала ни намигва за тънката нишка на синхроничността с датата на възнесението на великия Апостол, който произнесе вселенската максима „Времето е в нас и ние сме във времето“. Това май започваме да го разбираме едва сега.

За глобалните, нещо повече, епохални промени, които задвижват циклите на Сатурн и Нептун говоря подробно във видеото, което ще споделя и тук. Искам да отбележа обаче, че белезите на новото няма да се проявят нито ясно, нито бързо и даже да се случват съществените събития по Божествения сценарий, ние може въобще да не ги отчетем.

Глобалната ситуация в Света на материята мога да опиша така – той Света сега навлиза в див галоп в новото време и нищо не може да го спре, но там, където отива е тъмно и абсолютно неизвестно, следователно най-големият враг е Страха. И има риск паниката и страха да обхванат първо тези, които се чувстват сигурни, на върха, владетели на някаква си земна рутина, която обаче сега ще се топи като захар във вода. Тогава Страха се опитва да победи Хаоса с контрол, с правила, с материални забрани и правила, които обаче ще се натрупват и ще събуждат импулса за откъсване от системите, за свобода.

Еволюционният процес на освобождаването на съзнанието от робството на личния индивидуализъм обаче е много дълъг и може и да не се разреши в епохата на Водолей, както човечеството не успя да научи закона на Жертвата, открит ни преди 2000 години от Христос. Но по тези и други отвлечени въпроси ще си говорим в друго време с тези, които имат интерес.

Тук исках да отбележа, че личната позиция на всеки, който е готов да учи новия закон на Любовта зависи от дозата, с която приема промените, без да ги отрича, критикува или като им поставя етикет, с който най-лесно да ги подреди в рутината на собствения си ум.

А като настане време за изпита, отличния ученик ще се изправи пред съдниците и ще рече: „Сам съм, други няма!“, защото ще се е включил в енергията на вселенската единица, ще е осъзнал единството си с великия Абсолют.

Да държим в съзнанието си връзката с Абсолюта и да не губим вяра, че Светът отдавна е подреден и че всичко, което се проявява като събития, даже случайностите са в Божествения план.