12 март 2020г.
Страхът отвън видимо ще нараства, предупреждават звездите, но пропорционално с това осезаемо ще расте и Любовта в нас, а желанието за живот някак естестено ще се приоритезира, колкото по-възможна е загубата от свобода, сковаването от страх. Дали не му е сега времето да се затворим и ние като героите на Бокачо за десет дена, да забравим за чумната епидемия и да изобличим светските нрави като разкажем новия Декамерон…
На 12.03. Луната пристъпи на пръсти в пещерите на Скорпиона, покрита с черна маска от квадрата си със Сатурн и Плутон. И в сляпото си очакване да се сблъска с неописуемия ужас започна да чува плач и скърцане на зъби, да я побиват тръпки, да усеща студ дори и при погалване от пролетния слънчев лъч.
„Черна, черна, колкото и да е черна скорпионската пещера, тя трябва да се преброди, ако това е твоят път“ – Слънцето подкрепящо ще утешава зад гърба все още пълната Луна и ще й повтаря, че ако това е изпитание, няма начин да не намери начин да го издържи, а ако това не е урок за нея, то значи Пространството ще й стори път, за да го отмине, да го заобиколи.
Хаосът навън ще изостри психологическите ни умения, особено днес и утре, когато Луната е в Скорпион и то в тригон със Слънцето и с Нептун. Същевременно обаче, понеже и въображението ни ще етвърде мощно и непосилно за превитият ни вече гръб, то е възможно много енергия да насочим в нищото, в черната дупка, в това, което предстои евентуално, което е непознато и следователно опасно, което може даже да ни изяде.
Когато малките деца се страхуват от тъмното, те търсят светлина или майчина прегръдка, за да се успокоят и да заспят, но като порастем май забравяме или подтискаме този естествен инстинкт.
Но именно в дни като днешният, в които сенсориката ще е изострена, а волята ще е в пълна готовност да натисне червеното копче, да послуша паниката и да обяви атака, породена от гнева, е възможно да направим точно обратното, да изпълним съзнанието си с любов и светлина, да проникнем в страховете на другите, да се опитаме чрез споделяне да ги трансформираме и от тях да съградим доброта.
Днес е много лесно да проникнем в тайните мисли на другия, но да си знаем, че същото важи и за другата страна, така че, ако сме без център, ако сме изплашени и изнервени, то със сигурност сме мишена за всеки конкретен и силов план.
Днес и утре да оставим страхът да си се вихри навън, да си шета, обстоятелствата да си пренарежда, а ние да се изпълним със светлина и да поънем в истории за живота и за любовта.
Зад всеки страх е заклещена съкровенна изповед, да се опитаме да я освободим с търпение и с любов.
Пожелавам безстрашен ден.
Очаквам коментар…