20 март 2021 година

Честита нова звездна година, приятели! Днес Слънцето отново се роди в Овен, за да бележи поредния цикъл на промяна по спиралата съзнание – самосъзнание, да ни напомни, че имаме избор да останем в точката на познатото или да помръднем със секунда, нагоре да израстем. Как ще приемем промените, които ни е приготвила астрономическата нова година, ще се вслушаме ли в шепота на звездите, че и плюса и минуса са за добро или ще  се вкопчим в пукнатините до пълното прекатурване на  камъка, на който уж се крепим – това ще зависи от нас.

На 20.03. по обяд, при астрономическото си възвишение над хоризонта, което хороскопа отбелязва с МС, Слънцето пресече последната секунда от пространството на Риби и започна ново 365 градусово броене от Овен.

За да изравня информацията ще припомня, че физическата Нова година, която празнуваме на 1 янури е сравнително нов празник, официално въведен в началото на нашата ера с Юлианския календар, който между впрочем пряко е свързан с деня, в който встъпват в длъжност новите консули на Римската империя. И днес продължава да е така. Въпреки усилията на църковната и държавната власт да сакрализират тази дата, да й придадат митологично значение и да я обожествят, то Първи януари си остава календарна точка на зануляване на делата във физическия свят, тези, които са свързани с целите за придобиване на пари, дом, репутация, кариера, все материални неща.

Цивилизациите обаче, в които изначално е заложен еволюционния стремеж за развитие по огледалната ос на Съзнание – Самосъзнание, отразена в хороскопа като Асцендент – Десцендент, те от древни времена до днес използват за точка на времево зануляване възможно най-естествения и видим указател – Слънцето, като започват броенето на Новата година с Пролетното равноденствие. И ако ни се струва, че това видимо най-синхронично отброяване на дните вече е позабравено и е оставало само в астрофизичните таблици и в програмите на астролозите, то по-добре  да се обърнем към Слънцето, за да се уверим, че там нищо не е се е променило, просто ние потъваме по-дълбоко и по-дълбоко в материалния си свят.

Но да се върна на астрономическата и на астрологическата нова година, за да споделя и тук някои разсъждения за езотеричното съдържание на равновесната точка и как процесите, свързани с нея, имат отношение към еволюционния процес на съзнанието.

В началото на всеки съзнателен процес е разбирането, че Аз-ът е обграден от външни условия, които му влият като му пречат и му помагат и съответно той-инстинктивно трябва да се напасне към тях, за да оцелее проявения импулс. Това е всъщност и задачата на Асцендента, който астрологията свързва със Съзнанието, а звездите, Слънцето, Луната, ветровете, са външните условия, с които трябва да се синхронизира, но без да ги отрича, а напротив, да се уподоби. Ето защо нашите предци от древността, които са били много по-близко със сетивността си до подразбирането на единството си с всичко заобикалящо, което сега наричаме Божествено, та те са възприемали космическите и приподни явления като пулс на Живота въобще – видимия, физически, и невидимия, окултния. За да синхронизират физическите дейности с природните цикли, те бележат земното проявление с начало  и край, фиксират го с 4 реперни точки, които сега наричаме равноденствия и слънцестоене, и така всъщност създават времето, но само за земното съзнание, защото то знае, че е естествено свързано с Божествената единица, от която произлиза и където ще се върне след това.

Трябва да спомена, че в продължение на хилядолетия тези реперни точки, които „фиксират времето“ са закърфичени на небосвода с 4 звезди от първа величина, които са Алдебаран от съзвездието Бик, Антарес от съзвездието Скорпион, Регул от съзвездието Лъв и Фомалхаут от съзвездието Водолей. Съответно именно с изгревите на тези звезди се съобразявали както физически дейности, така и религиозните култове и мистификации, и съвсем естествено храмовете и култовите енергийни места са били ориентирани спрямо тях. Ето защо ако днес искаме да си помогнем в датировката на могили и древни архитектурни артефакти, ще е важно да се съобразим с ориентацията им спрямо равденствените изгреви и отклонението от Полярната звезда. Именно заради земната прецесия обаче и изместването на полярната ос на Земята с 1 градус на 72 години, тези уж неподвижни на небето звезди, всъщност постоянно променяли места, а съответно и храмовете, светилища, самите ритуали трябвало да се изместват или да се преизчисляват, което водело до редица усложнения и противоречия. Така около 100 г.пр.н. , в последното столетие на ерата на Овена, пряко свързана с индивидуализацията, героите, писменността и ума, един изключително уважаван астролог, Птолемей, въвежда правилото на неподвижната пролетна равноденствена точка, която е първия градус на Овен. И така индивидуализиращото се съзнание, което вече се опитва да си обяснява природните процеси и Божествените закони, наречени вече Фортуна и Съдба, спира да гони неподвижните звезди, в голяма степен свързани с инстинкти и подсъзнание, но избира и поставя началото на индивидуално развитие на собственото си съзнание, което измерва резултатите и набелязва новите си цели съобразно постигнатото еволюционно ниво. Интересно беше за мен да науча че само няколко века след Птолемей, астролози от неоплатоническата школа наричат „езичници“, тези, които все още равняват пролетното равноденствие по неподвижните звезди, което значи, че другите, които осъзнават самостоятелността на равноденствения цикъл, са просветени и напредничав ум.

Споделям тези разсъждения, за да обърна внимание на естествения импулс за развитие на съзнанието, което ще се породи с новото пролетно равноденствие. От днес Слънцето е в Овен и полека лека всяка природна сила ще се обнови. Ще се събудят сетивата ни, мускулите ни ще имат нужда от действие, емоциите ни правят избори, а воля ще иска задължително да се прояви.

Твърде бързо ще се настояват да се проявят идеите ни обаче, предупреждават звездите. Равноденствената точка е най-високо над хоризонта, което значи, че действията ни може да постигнат още сега огромен успех. Ако не сме готови обаче, не просто физически, но и кармично, ако не сме развързали предишните възли, а искаме да скочим в новото, за да избягаме, да се отървем, то съдбовните препятствия ще ни застигат като минно поле и ще настояват първо да си платим, да приключим, д простим, а сетне да се огледаме за новите условия и да продължим.

Огромен потенциал се съдържа в пъпката на тази първа пролет и ако поискаме, с него можемм да взривим планини. Ако не приеме външните промени като синхронични обаче, ако се надяваме, че вятърът на промените ще ни отмине и че имаме силата за се защитим, то точно тази огромна въртшешна енергия, която иска да излезе, може да не се въздъжи и в нас да се взриви.

Пролетта е тук, но преди да хукнем да сеем, трябва земята да изчистим, да я преобърнем, дълбоко да я изорем.

Да изберем физическата работа днес – е звездният съвет!

Честит празник, астролози!

Очаквам коментар…