6 март 2017г
Лежерен и успокояващо подреден ще ни се струва първия работен ден.
Ще си мислим, че днешната работа е под контрол още от вчера, даже вече успяхме да отметнем и организираме едно две неща, ще сме с увереността, че с каквото се заемем, ще можем да го свършим, че проблемите, които вече напират, има начин да се решат. Въпросът е обаче дали ще успеем да се концентрираме, дали няма да ни домързи или пък да си повярваме, че звездите са с нас, че резултатът е видим и преди това можем мъничко да се отклоним и даже да си доспим.
На 06.03. Слънцето се замисли. Потъна дълбоко в някакъв свой, а може би неопределен рибешки свят. Полумедитативното му състояние нямаше съществена причина (освен точния му съвпад с Меркурий, разсеян от кармични и творчески аспекти, колеги). Просто още със сутрешното кафе изпадна в екстаз и сякаш времето е спряло, завъртя в калейдоскоп спомени, намерения, срещи с хора, действителни или от съня. И така с отстранено философско изражение и с чувството за мирова скръб Светилото все пак се опита да даде „пауър“ и на рутинните дневни задължения, с надеждата, че някак сами ще се решат.
Луната до ранен следобяд ще е в Близнаци, но все още на тийнеджърска вълна. Ще играе на „сварка“ или на „тука има – тука няма“, ще блуждае, ще се суети, ще си бута носа тук и там, без конкретна лична цел и без курс.
А ние, много трудно ще се събудим, даже няма да искаме да се разделим със съня и докато вдишваме първия аромат на кафе ще разсейваме с конкретни сценарии за деня, как не трябва да забравим това, трябва да свършим това и онова, трябва да се обадим, трябва да отидем, трябва да кажем.
Думичката „трябва“ още от сутринта ще се забоде в съзнанието ни, и внимание, може опасно да ни приспи, да ни омагьоса с илюзията, че всичко това е почти свършено, че с едно движение на пръста можем да постигнем резултат и неусетно да ни преплъзва към състояние на мечтателност и обещателност пред самите нас.
Същевременно обаче днес може да е интересен медитативен и творчески ден. Особено следобед, когато Луната успее да намери пътя към Рак, ще ни се иска да сме откровени и честни, да споделим, да си признаем, да предупредим, да спасим най-близките, а може би и света, да помогнем на доброто и най-ценното, на невижданото, да се роди. И да, то най-ценното, таено вътре в нас може, точно днес и тази вечер да види бял свят – върху белия лист, на сцената, пред камерата или на трапезата, която събира рода.
Вдъхновението, извиращо дълбоко от кръвта, от миналото, от ценния опит, ще ни преследва цял ден днес. Даже в рутинните задачи ще ни се иска да со опрем на близкия по душа, да се допитаме, да се сгушим, и …някой да се погрижи за нас.
И може би някой днес ще се смили над нас, а ние ще получим важен урок по милосърдие!
Пожелавам ползотворен творчески ден!