13 април 2020г.
С разумно сърце ни подкрепят звездите през Страстната седмица, напътстват ни емоциите да укротим, умът буден да държим, от изкушения да се пазим, вярата да не продаваме, в агитката да не се претопяваме, да сме нащрек до сетния ден!
На 13.04. Луната посрещна изгрева в Козирог, в съвпад с Южния си възел и си обеща да издържи последната четвърт от овнешкия си път, рестрикциите на Козирога да изтърпи, с резките промени в заповедите да се съобрази, външната форма още малко да запази, защото скоро, много скоро, съдържанието ще се обнови.
Вътрешна устойчивост и външна адаптивност ще ни предлагат звездите днес, за да се предпазим от наивни, прибързани действия, от първосигнални коменентари, от отказ, от отлагане на пук, от отпор.
Слънчево-лунният цикъл е към края си, но както знаем този е по специален, защото бележи на цалото на нова астрономическа година, но и на нов мунданен период. Намираме се в период на края на краищата, след който започва нов етап и този процес е неизменен, абсурдно е да бъде спярн, все едно да се опитваме да залостим с гръб свръхбърз влак.
Тази седмица е изключително подходящо време да тренираме пробръщането на търпение в смирение, подсказват звездите и обещават да подкрепят старанието ни с ползотворен бисекстил мужду Марс, Венера и Меркурий, който да насочи вниманието ни към вътрешните ценности, да ни предпази от излишно хабене на енергия, от правене на избори, които много скоро ще се окажат безсмислени, даже може да ни откронят от правия път.
Как да запазим ценното и важното за себе си, това ще трябва да учим през Страстната седмица и то не като четем и философстваме, а като прилагаме, като изграждаме защити, ментални и емоционални, като външно се адаптираме, но вътрешно се вкоравяваме, изграждаме непристъпен щит за вярата и духът вътре в нас.
Скоро светът ще влезе във фаза на ученичество, когато не знанието ще е важно, а умението да го приложиш в живия живот. И тази нова тема на дешата вече чука на вратата ни, защото още другия месец лунните възли ще преместят мунданната си ос.
Пътят на висшето ученичество, това което калява вярата и духа, нагледно е ниспослано на съвременното човечество в Евангелията, разказани от свидетели и ученици на Христо. Страданията са неизменен път към възкресението, а сред тях достойно място заемат предателството, обругаването, отричането, страхът. Ще успее ли външното да разклати умът, волята и сърцето, ще засенчили разумът, ще надвие ли съзнанието със страхът – този въпрос всеки лично има шанс да получи, за себе си, през предстоящата Страстна седмица като избере на коя страна да застане – да е палач, ученик, или пък самия Христос.
Да понесем кръста си към Голгота без да се разсейваме по периферията, която ни замеря с камъни, с обиди, с подигравки и плач. Да се подготвим за обновление с вяра във Възкресението – е звездният съвет.
Пожелавам светла и чиста седмица!
Очаквам коментар…