14 април 2020г.

Да влезем на тъмно, в тайната си стаичка, ще ни призовават днес пак звездите, в миша дупка пък ще ни набутват външните обстоятелства, ще зазиждат Слънцето, ще спират вятъра, ще подменят аромата на цветя с пронизващия мириз на белина, пари, барут, ад. Ще преодолеем ли формалното стеснение като се адаптираме към новите условия на живот в същността, този урок по реална свобода ще учим сега, при намаляващата Луна.

На 14.04. Велики вторник, марсовия ден, Луната стигна Козирога и границите на звездния възел и се приготви да се скрие в сянката на властта и парите – Плутон. Слънцето днес също има пряко отношение към Плутон, показва звездната карта и не само, защото е в Овен, а защото прави точната си квадратура с принципа на трансформацията, която сякаш идва от нищото, като земетръс, като сътресение, като гръм.

И понеже Плутон е висша вибрация на Марс, и също управлява вторника, то именно от днес осезаемо ще усещаме и ние неговата стационарност, която ще се засилва в следващите 10 дни, или поне до 26 април, когато планетата най-сетне ще се завърти и ще потъне в ретроградния си ход.

Тази Плутонова стационарност обаче ще е изключително осезателна за всички, предупреждават звездите, защото тя се случва в активен сезон, през пролетта, когато и Слънцето е огнено и ще настоява за действие, за динамика, за решителност, ще иска да се изразходва личната енергия, ще се бунтува срещу бездействието и пасивността. А Плутон от своя страна, ще разтриса земата под краката, ще изпълва сърцата с предчувствия, с паническо въображение, със страх, ще пълни гардеробите със скелети, със скърцане и тайнствен шепот ще замъглява слуха.

Случва се обаче така, че всичко, което се стартира от началото на годината обаче и особено от от слънчево-лунния цикъл в Овен, именно сега, със стационарността на Плутон, навлиза в затихваща фаза, която ще намалява с  Луната, така че процесите видимо ще се утаяват, но и ще се сгъстяват, при това плавно ще преминат  във фаза на формообразуване чрез слънчево-лунния цикъл в Телец.

Могъщи природни процеси задвижиха обновлението през последния месец, вече нееднократно пиша за това, но пак ще отбележа, че смисълът им е в развитието на живота, и е естествено съобразен с новите нива на съзнание, които изисват нова материя, модифицирана форма, адаптирана към видоизмененията в същността. Тези процеси обаче не могат да се осъществят без порив отвътре, без бунт на съзнанието, без лично недоволство, което може да се събуди, единствено като излезе от своята рутина, като бъде изтласкано от зоната си на комфорт и се изправи до стената за избор, пред която ясно да заяви от истината ли ще пие или ще продължи да се дезинфекцира с лъжа.

Сега, през Страстната седмица, когато и външните рестрикциите реално ще помагат да изживеем шока от промяната, че този Великден въобще не е същият като преди, че ритуалът е разбит, а може би и увереността ни, че всичко се повтаря, че сигурността е мит. Със страха, че формата се разпада, със съмнението, че религията е просто навик, крехък ритуал, именно сега съзнанието има шанс да сравни, да прецени, да анализира, да избере да се обърне към вярата, към същността.

Стационарният Плутон ще разклати много колонади през Страстната седмица, предупреждават звездите, и това ще са не само устоите на църквите, но и на институциите, на идолите, на авторитетите, на личната ни увереност в това, което приемаме за етика, право, морал.

И ако се държим за формата, за буквата, за нормата, то съвсем естествено е и ние с нея да се разтресем, да загубим почва под краката си, да ни обладаят, паниката, фобията, чудовищните страхове.

А истината е, че май Духът никога не е бил по-свободен от сега, без задължителна работа, без натрапена религия, без корав морал. Как ще се възползваме от това ново време, което подготвя материята за новото съзнание – това е индивидуален избор, който всеки ще трябва да направи сам. При това изборът не търпи отлагане, защото робските окови ще се затягат, ще обезкръвяват стария живот, ще изсмукват живителните сокове и ще превръщат старата материя в материал.

Сега е най-активното време, в което трябва да се подпрем не на външните колони, а на вътрешният си център, на творческото си аз, който е Божествената искрица, вложена в нас.  Важно е, да чуем сърцето си, пламъчето му да прихванем, да го предпазим от торнадото на чуждия, на робския страх.

Да крепим вертикалните връзки, е звездният съвет, даже да ни се струва, че хоризонтът се руши!

Пожелавам вътрешна устойчивост днес!

Очаквам коментар…