7 април 2020г.
Минаваме през критична точка в следващите няколко дни, предупреждават звездите. Пред нас ще се отварят куп възможности за промяна, за действие, за компромис, за диалог. Ние обаче ще им обръщаме гръб, ще сме недоверчиви, ще се чудим има ли смисъл да предприемаме какъвто и да е ход. Как да действаме, когато и другите действат, но силата не е на наша страна – този урок по стратегия ще учим по Пълнолунието сега.
На 7.04. пълната вече Луна посрещна изгрева в знака на партньорството Везни и се подготви в следващите дни да разкаже на света приказката за Порасналия брат, който, усетил силата си и решил да наложи личната си власт.
Вдъхновена от една статия на Хенри Фарел и Ейбрахам Нюман, наречена „Залезът на американската финансова империя“ публикувана в началото на годината, реших да се възползвам от аналогията с политическия термин „Капана на Тукидид“ и да го преведа чрез астрологическия език.
Но преди всичко да ви припомня кой е Тукидид. Това е атинянски историк, който описва подвизите на атинянските военоначалници. И именно от неговите диалози знаем, как атинските завоеватели обясняват на враговете си, че силните правят каквото си искат, а слабите нямат какво друго да направят, освен да приемат този факт. Ще ви преразкажа накратко историята на Атина, за да направите по-лесно аналогията с днес, преди това обаче искам да подчертая, че Атина е със символичен управител Марс, който управлява и Слънцето и родената в Овен Луна, но също така се покровителства от Атина Палада – мъдрата жена-воин, чийто астрологичен принцип, изразен с едноименния астероид сега се намира в Козирог, в близък съвпад с Юпитер и Плутон.
Но нека първо разкажа поучителната според мен история. Та храбрите и мъдри войни на Атина със смелост, разумност и демократично управление честно завоювали позициите си в древния свят. Случило се така обаче, че срещу тях се изправил неимоверно силен враг – Персийската империя и за да се пазят от тях, атиняните мъдро решили да се съюзят със съседните градове-държави. Така създали Делоския съюз, според който всеки член принасял финансова вноска в полза на единството, като касата се пазела в Делос. Да обаче, понеже Атина била инициатор на съюза и най-могъщ съдружник, с времето тя високомерно решила, че тя трябва да преразпределя общата хазна и даже, че няма нищо лошо да я използва в свой интерес. Нещо повече, Перикъл еднолично решил да премести хазната в Атина и започнал да иска от бившите си съдружници данък, в противен случай заплашвал, че ще разруши градовете им.
Предполагам, че на много читатели съвсем не е трудно да пренесат ситуацията в днешни дни, но нека все пак завърша историята, преди да я обознача с астрологичните факти.
Високомерната имперска политика на атиняните не просто не приключила, а напротив, засилила се, станала още по-жестока, войствена и кръвожадна, особено при наследника на Перикъл – Клеон. Така възникнала и Пелопонеската война, при която бившите съюзници на Атина и настоящи нейни врагове се обединили, съответно я победили и безславно заличили от финансовия и политическия свят.
Каква е поуката: високомерието и горделивостта могат да обезоръжат всяка мъдрост и разумност.
Има и още една поука: последните рано или късно стават първи, и винаги, са по-силни, ако се обединят. И така – до следващият път.
Пясъчният часовник на историята се обръща и с този слънчево-лунен цикъл ние все по- ярко ще виждаме това. Новите икономически и политически обединения вече се създават, а старите самозабравили се горделиви владетели на доверие вече усещат, че идва и техния край.
Тук обаче ми се иска да споделя едно разсъждение за астролозите, които все ме питат как влияят астероидите и защо ги изключвам от общата интерпретация за деня.
За тези, които нищо не знаят за астероидите само ще обясня, че става въпрос за един астреоиден пояс, който се движи между Марс и Юпитер и за който някои езотерици смятат, че е образуван от разрушената планета Файетон. Та има няколко големи астероида в този облак, някои от които даже са признати от астрономите за планети, които носят имена на богини, всичките между впрочем митологично свързани с Юпитер и Сатурн.
Моето лично мнение е, че астрологията тепърва ще изучава силата на астероидите като интрумент за по-фино разбиране на скритите психологически, сензитивни и емоционални пластове от човешката душа. Астероидите изразяват женското начало в съзнанието и със сигурност компенсират емоционалната празнота в планетарното семейство, където безспорно по-силен е мъжкият, активният елемент.
Но по-горе разказаният пример за Атина поне на мен ми дава поредно доказателство, защо идеален принцип като Мъдрост, Разум, Чест, може да е много опасен, ако в него се породи вируса на високомерието и горделивостта.
Човешката история многократно потвърждава и написаното в Библията, че робите рано или късно се съединяват и стават господар, докато колелото не се преобърне и не паднат отново тези от върха.
Днес и утре, по Пълнолуние може да изберем дали да ни затисне колелото на живота и ние, загърнати в собствената си горделивост, да откажем да се променим и до кръв да стискаме старото, докато ни напуснат силите и… замълчим.
Същевременно обаче именно сега Луната се включва с Венера и Марс в гъвкав въздушен тригон и ще ни помага да сме мобилни, променливи, адаптивни при това без да губим вътрешния си център, да следваме посоката на вятъра, но без да губим целта.
Не делението, а обединението ще ни даде криле, за да се измъкнем от капана на Горделивостта.
Сега е времето, в което можем да проумеем забележката на Учителя, че не съединението прави силата, а Съединението в Любовта.
Пожелавам разумни съюзи да ви правят по-силни днес!
Очаквам коментар…
