16 май 2022г.

Днес да се въздържаме от решения, подсказват ни звездите, да преглъщаме импулса за срязване, преобръщане, край. Това, на което му е време да си иде, ще тръгне без да ни пита и едва след време ще осъзнаем, че е причинило самота.

На 16.05. пълната Луна изгуби силата си при изгрев, скри се, отказа се от съревнование със слънчевите лъчи, за минути се прояви като победена, но с обида, която никога няма да прости.

Започваме седмицата с пълно Лунно затъмнение, което се случва по оста Телец – Скорпион. Това е ясен астрологичен знак, че външните условия вече са променени, а ние спешно трябва да се адаптираме към тях. И понеже в естеството на това затъмнение е заложена паника, необяснима, аз ще се опитам да изравня информацията и да обясня, защо именно сега е важно да сме благодарни на това, което видимо се руши и си отива, защо  непознатото е важно да заредим с радостта.

Преди да ви кажа за затъмнението обаче ще припомня, че то е част от слънчево-лунния цикъл, който се извърта пред очите ни постоянно за 28 дни. Главните герои в него са съответно неизменното Слънце, което всеки ден изгрява от различна координатна точка във време-пространствената мрежа и Луната – чийто видим образ непрестанно се мени.

И сега, за да дадем смисъл на ежедневния танц между двете светила, нека си представим, че Слънцето е Духът, неизменното Божествено начало, което прониква във всичко видимо и невидимо, включително и в нас. Луната обаче е външните условия, обстоятелствата, към които Духът трябва да се адаптира и то как – като се заземи. А защо тава му е трудно ли? Ами защото Духът е с единосъщно естество, за което всичко е едно, но когато се въплъти в земните условия, той е принуден да се поляризира, да се раздели, заради което импулсът насочва енергията към перифериите, в  крайностите, съответно – отдалечава се от центъра – от което всъщност боли. Как се проявява въплътяването и заземяването – това е сложен въпрос, върху който подробно разсъждаваме в часовете по астрология, а сетне и през целия живот.

Сега обаче само ще отбележа, че при фазата Пълнолуние, която е критична точка от Слънчево-лунния цикъл – външните условия са се проявили максимално, но Слънцето – Духът, който е и в нас, не е доволен от осветления междинен резултат. Съответно произтича следната ситуация: „да, случи се, но какво от това!“

Силен акцент на немощ срещу съдбовността има във всяко Пълнолуние, понеже Духът, който е и в нас, осъзнава, че е направил всичко, което е по силите му, но не е постигнал очаквания резултат или пък, да, постигнал е това, което всички очакват, но това не го радва, защото осъзнава, че не е неговият начин, не е личният му път.

И съвсем естествено следва въпросът: „А сега накъде?“ – да продължаваме ли по стария път, на който сме до средата, или да зарежем всичко и да дирим нова следа.

А сега нека свържа това символично обобщение със затъмнението по оста  Телец – Скорпион. За самото затъмнение като астрологично явление само ще кажа, че то нагнетява енергиите на пълнолунието в глобален, вселенски мащаб и поставя въпросът „А сега накъде?“ пред целия видим и невидим съзнателен свят, ето защо и енергията му се усеща на всички йерархични нива, но също се проявява като събития, които бележат със знак света.

Това, че сега е задвижена оста Телец – Скорпион означава, че темите които ще се осветят и съответно земните условия по тях ще изпъкнат и ще ни направят недоволни са: материални условия, храна, ресурси, имотни въпроси, пари, сигурност, комфорт, устойчивост и липса на всичко това. И най-вече натрапчивите страхове за загуби даже не сега, а след време, които ще доведат до пълно разрушение и пустота – те ще са причинител на паниката, стреса и болестта.

Каква може да е интуитивната ни реакция в стремежа ни да се „спасим“ от променящите се външни условия? Ако ни връхлетят загуби, даже хипотетични, в ума,   да се хвърляме да ги възстановяваме и да загубим повече от преди, ако някой иска да си тръгне, ние да се опитваме с нокти и зъби да го задържим, ако сме без храна и удобства, да търсим компромиси поне външно да компенсираме разликата като охолстваме и харчим пари „на калпак“, т.е. ако сме болни – да храним болестта от страх, че тя нещо ще промени.

Пълнолунието и Лунното затъмнение са критична точка, но не защото вещаят смърт и крах, а защото разчистват външните условия от пречки, показвайки ни, че това, което искаме, няма да стане така. Защото – божественият импулс в нас не е съгласен с възможния според тези условия резултат!

Какво да направим тогава ли? Начинът е да пробудим божествените си сили и да облагородим твърдата земна материя, да се научим да работим с полярностите и да ги трансформираме като творчески облагородим външните условия така, че да предоставят необходимата храна за божествения импулс в нас. Дали тома е възможно – разбира се, нали това е задачата на живота и всеки от нас има дял в това!

Оставям ви в енергията на тези разсъждения и напомням, че днес  това, което се дели е всъщност условия за зародиш, от който ще се поляризира новото, ще се създадат други условия и светът ще се обнови. А с какво ще заредим обновлението – с паника от разрушение или с импулс за градеж – това за зависи от нас!

Днес да търсим, за да видим възможността – е звездният съвет!

Очаквам коментар…