22 юни 2021г.

С проглеждане ще ни дари най-светлият ден, уверяват ни звездите и ни сръчват да търсим, да се взираме, кодове във видимото да прозираме, да игнорираме опаковката, за да разгадаем същността. Ще успеем ли да осветим съзнанието, да захраним с воля и енергия героя в нас или ще ни се подпали главата от твърде много светлина и ще изберем да сме на сянка, да поспим – от този съзнателен избор зависи живота на детето в нас.

На 22.06. Слънцето за първи път тази година изгря в Рак, в специалната си точка на лятно слънцестоене, в която се роди и лятото, през което топлината побеждава студа и се раждат радостта и любовта.

Хвърчило от воден тригон и два синхронични творчески триълника бележат първия ден на лятото, показва астрологичната карта, а това е ясен знак, че желанията сега ще извират, ще са най-силни в нас, но пък ще се случват с лекота. И, за да ги осъществим, ще трябва съзнателно да ги освобождаваме от черупки и стандарти, което значи да опитваме, да допускаме, да не пренебрегваме различното, напротив да го търсим, за да съпостаим и да проумеем защо е така, какъв е тук символичният знак.

Денят е ползотворен, но изключително диначичен, подсказват звездите, а картините ще плуват като облачни фигури над нас. А ние ще е важно да се вглеждаме, защото ако това, което търсим и искаме, е наистина важно, то самото пространство ще ни дава знак.

Обещах да ви споделя снимки и впечатления от астрологичното съпреживяване по следите на траките в Старосел.

Посрещнахме изгрева на Гарванов камък – магическо място, което не може да се опише, а съпреживяването му е изключително индивидуален процес. И често се случва така, че катеренето по подобни чукари съвременното съзнание изживява като изпитание, а разглеждането на причудливите мегалити предизвиква захласване, очудване, съмнение, но остава заключено за същинския мистичен процес. Аз обаче този път тръгнах подготвена за Старосел, като се опитах да си построя парадигмата на Универсума според траките и да го преразкажа на приятелите и курсистите, с които тръгнахме по този въобще непознат в същината си маршрут. И понеже археологическите догатки за гробници, езически ритуали и съкровища, с които се свързват тези места, въобще не ми бяха достатъчни, аз съвсем естествено се обърнах към астрологичния език, който е универсален, съответно ще може да се приложи и за това време, което все още не се знае мит ли е или част от реалността.

Понеже вече употребих думата „време“ ще подчертая, че местата, за които ви говоря, и сега съществуват извън времето, но тогава, когато са били действащ храм за съзнателните същества, времето всъщност е имало съвсем друго значение. Имало е ясна парадигма за митологичното време, физическото е било само част от него, а човекът и героят са имали основна, даже единствена функция на мост.

Темата разбира се е много дълга и дълбока, но за да ви приближа до митичните създания, с които се срещнах днес, и които все още се наричат от паметта Гарван и Дракон, искам да насоча мисълта на астролозите, които четат, че посланията на тези древни монументи, не могат да се разгадаят без намесата на земната прецесия, равноденствените точки и разбира се съзвездията, които и днес са нощем над нашата глава.

За да въведа повече хора в приказката обаче, ще фиксирам на кратко едно разбиране на древните египтяни за смяната на прецесионната точка, което няма защо да не се приложи и тук. Та, разчитанията на египетските пирамиди, някои от които са и университети, включително по астрология, най-главните прецесионни точки са общо 6 и те се „връзват към два зодиакални знака. Спрямо това познание Сфинкса е построен, когато прецесионната точка е звезда от съзвездието Херкулес, а пролетното равноденствие е в Лъв. По тази система, когато северният полюс прецесира в Дракон, тогава пролетните равноденствия преминават през Близнаци и Телец. Съответно лятото е преминавало под знака на Орион и може би е започвало със знак от съзвездието Гарван – видимо с просто око.

В този ред на мисли, местата, по които се катерехме днес, вероятно са били свещенни и за съзнателни същества, които са обитавали тези земи когато северния полюс е бил в съзвездието Дракон, а пролетното равноденствие е започвало от Близнаци, т.е. преди 4 000 години пр.н.е.

И понеже ние помним тези земи като поселище на траки, аз се замислих, от къде ли идва името трак. Разбира се, че изчетох предположения и доказателства по темата, но и сега не ми излиза от главата сравнението „Трак“ – „Драк“ и допускането, че може би самите те са се назовавали деца на Дракона. Ако следвам посоката на това разсъждение, тогава много сцени от изображенията на тракийския Герой започват да ми се изясняват, защото в много от тях не само присъства Дракона като жена, но и самият герой, а и конят му е с драконови люспи. Има един златен колан от Лестница, близо до Старосел, който между впрочем пресъздава в златни образи инициацията на героя, роден от Дракон, който става човек, което значи герой. Предполагам също, че Героят може да е смъртен и безсмъртен, както при Кастор и Полукс, между впрочем като безсмъртния се преражда, а смъртният става на материал, така да се каже, за да се включи отново в кармичная цикъл. За смъкването на небесния Универсум на земята или по-скоро за неделимата връзка между тях, която се осъществява от Героя, между другото прототип на Хермес, както и за редица други митологеми, профанно взаимствани от елинския свят, мога дълго да пиша, но и все още се ровя, за да си ги изясня.

В случая обаче, за да дам завършек на приказката, ще подчертая, че за траките, митологичното време е било много по-важно от физическото, всъщност то е било реалността, а другото е сънят. Ето защо те вероятно са делели видимия свят на подземен, равнина и планина. Съответно на планината са живеели небесните, митичните същества, които са огледален образ на небето, изписан от сияйните звезди.

И така тази сутрин се качихме на Гарванов камък, от където като на длан се вижда цялата долина. Енергията тук е осезаемо мъжка и електрическа, въпреки че митичните създания около нас изглеждаха замръзнали или безпристрастни, все едно че бдят или спят. Гарванът разбира се е най-високият камък на комплекса, който е съставен от няколко остри, повдигнати нагоре скали. Може би това е тронът на прорицателя и жреца. М, да, защо пък не. По-интересното обаче е, че клюнът му сочи точно в посоката, която изгрява Слънцето днес, на лятното слънцестоене. А то Слънцето се появи като от утробата, образувана от хребетите на две планини. Това, което се вижда точно под площадката на Гарвана е може би слънчев часовник, който измерва времето по странен начин, не на часове, на на четвърт от деня. В далечината обаче се забелязват още две-три подобни съоръжения, които даже допускат да са били свързани като с лифт, който води към една друга важна част от мегалитния комплекс – Рошавата могила, която е с изключителна магнетична енергия, усетихме го сами. Мегалитния комплекс тук е наистина огромен и със сигурност е свързан с могилите на около и описва с тях фигури, а вероятно и съзвездия, между които с просто око се вижда големия Летен триъгълник.

Най-странната нахотка за мен обаче беше огромния Дракон, обърнат с гръб към Слънцето и в поза, все едно спи. Образуван е от няколко мегалитни скали, които сглобяват цялата фигура, разпознаваема само от една единствета позиция, тази с поглед откъм главата, която сякаш спи. Предполагам, че ако Гарванът посреща лятното слънцестоене, то Драконът се събужда едва, когато окото му се освети от лъча на зимното слънцестоене. Мегалитната митологична сцена всъщност е четириъгълна като диагонално на спящия Дракон площадката завършва с две увити змии с отворени усти. Телата им също са насечени от спиралата, която може и да е спирала на времето или да представя четирите сезона. Помислих си също, че може би именно тези две увити змии са прототип на Кадуцея на Хермес, както и древните автори твърдят, че е роден по тези земи. Предполагам обаче, че при определена позиция на Слънцето в устите им се запалват огнени езици и това вероятно се случва през пролетното и есенното равноденствие. Но това ще трябва да се провери.

Такива и още много мистификации се разиграха пред очите ми днес. Но аз преставам да пиша, защото скоро ми предстои още едно пътешествие – до месността Момини гърди, където също е осеяно с мегалитни тракийски следи.

Пожелавам лъчезарен ден!