21 юли 2017г.

Последен шас ни дават звездите да се сдърпаме, да се скараме, да се хванем за коси, да си тръгнем и да започнем на чисто. От утре и през следващите няколко дни, когато Слънцето вече ще е в пламенния Лъв и ще се движи в точен съвпад с огнения Марс на лице ще са всички обстоятелства да направим пробив, изцяло да преобърнем ситуацията, да започнем нов живот.

За последната, изключително интересна декада на юли обаче ще ви разказвам в следващия клип на ASTROMEDIA. В днешния Астродневник ми се иска  да наблегна на гневливостта, която ще опитваме да прикриваме, но ще ни е трудно да се въздържим, да не махнем с ръка, да не обърнем гръб, да не размахаме пръст, да не се разкрещим.

Много интересно е това състояние, ако се опитаме да го наблюдаваме с научна цел (да си призная, снощи и мен ме връхлетя гнева и се опитах да направя точно така, да наблюдавам).

По принцип неудовлетворението ще е насочено към нас самите, ще сме склонни да се обвиняваме, да си се обиждаме, да скубем коси, да раздираме тясната риза, да ни боли душата, даже ей така, без конкретна причина, поне на пръв поглед е така. Ако се взрем в странните си, несподелени състояния, обаче, със сигурност ще осъзнаем,  къде точно ни стяга чепика, къде е камъчето, което просто трябва да отстраним.

Днес даже да не е много ясно, какъв точно е проблемът, а той със сигурност не е нов, скоро, много скоро ситуацията ще се промени, успокояват звездите. Аспектите и днес са много обещаващи, даряват ни с добри новини, с възможност да се успокоим, да постигнем сами хармония, да прозрем, стига да искаме. Може обаче и да се разгневим на неясното нищо и да изхвърлим цялата енергия, която всъщност събирахме, за да можем да променим ситуацията, именно тази, която ни пречи.

Днес обаче все още имаме време, да осъзнаем точно това, което ни тежи. И даже да се разкрещим, вероятно на най-близките си, да ни се струва че конфликта е неразрешим, добре е да се опитаме да се  концентрираме, да чуем сърцето си,  да се огледаме и да вземем решение – как и с кого да продължим.

Защото раздялата не е единствена форма на промяна, нали!