24 юли 2018г.

Днес ще искаме повече, отколкото можем да си позволим, предупреждават звездите.

Ще зяпаме изкушенията от витрината и ще се чудим как да ги излапаме, поне с очи. Ще избираме всички пътища, но на посоки, ще се опитваме да сме тук и там, и  ще се дразним от стесненията, които гледката ни ограничават, ще ни пречи даже и водната пелена на дъжда.

А дали стестнението не е наш приятел, който ни помага да се концентрираме и изберем  – може би днес ще успеем все пак този въпрос да си зададем!

На 24. 07. Слънцето събра остатъците от вчерашната лъвска еуфория и се заприготвя да посрещне първите препятствия, които скоро ще се появят по приказния му героичен път – такъв е сюжетът, няма как. И понеже е в първите градуси на Лъва, т.е. на трон, заглади грива,  облече празничната униформа, разреши на смелото си сърце ярко да тупти, озъби се на квадрата с Уран, който вече явно го нахъсваше да се промени и силно изрева: „Днес ще бъда себе си, пък да става каквото ще!“

Помисли си обаче, че Луната ще го подкрепи, поне днес, понеже  все пак са в симпатична връзка, нали тя също е в огнен знак, в Стрелец и ще разбира, колко е важно да се изрази, идеята да се прояви.

И факт е, че Луната днес е почти пълна и в тригон с Меркурий, ще се чувства уверена, изпълнена със сили, жизнерадостна и много пъргава и именно затова ще си въобрази, че навсякъде може да стигне, всичко да види, да опита, да прецени, обобщение да направи, опит да натрупа, за да може щедро нататък да го предаде. Да обаче, понеже цял ден ще е без курс, всички тези благодатни качества може да се завъртят на посоки, да се смесят и просто да заспят като потенциал.

Днес можем с часове да си дремем на една кълка, да си похапваме нещо сладко или да пийваме коктейлче край морския бар и да си въобразяваме, че летим, че превземаме хоризонти, преодоляваме препятствия, изразяваме се красиво, творим и колко шумно ни ръкопляскат, най-сетне ни ценят. И понеже целият този потенциал ще клокочи в нас и ще нараства, ще чувстваме даже, че се сгъстява, че придобива форма, очи, носленце, крака… И ако нищо не направим да го извадим, ако ние лично не му помогнем да се прояви, то много скоро, именно около наближаващото Лунно затъмнение, той ще се пръсне вътре в нас и евентуално някой остатък ще чака ред да се захване и отново да се развие до плод.

Само че от пръскането на нероденото дете много може да боли…

Днес по-малко да се захласваме по външните изкушения, препоръчват звездите. Да ги приветстваме царствено, да им се поклоним, ако трябва, но личният си път да следваме.

Даже и сега да ни се струва с тръни, камъняци и бодли, да не знаем от къде ще дойде опасността, да не сме сигурни, че напред има брод, днес да приемем, че няма връщане назад и ако този път е нашия, няма начин да няма начин да не ни се получат нещата.

Скоро ще стигнем върха!

Личният си хоризонт да следваме днес – е звездният съвет!

На препятствията да не пропускаме да благодарим!

Пожелавам смел марсов ден!

Очаквам коментар…