7 юли 2017 г.
Днес, когато ще пулсираме с 15-тия градус на промяната, може би е добре да си дадем сметка, че Истината не е довод, доказателство, факт, а е възможност, която се изпълва с различно състоя
Днес плановете може неочаквано да се променят. Вместо да ги следвате с усилие или на инат, по-добре от сутринта преминете на гъвкав режим!
На 7.07., петък, нежен, красив, Венерин ден, Слънцето, все по-напрегнато от предстоящото опасно Пълнолуние, избра да не се влияе от външния шум, да не се опитва да го заглуши, а да се потопи в своите си работи, да се довери на отслужливата през периода интуиция, и да се концентрира в свои води. „Което трябва да стане, ще стане по лесния начин, от първия път, ако не стане, значи не му е ден“ – каза си Слънцето и спусна над света лятна мараня.
Пълната пред пръсване Луна обаче днес е изключително активна, разгорещена, някак нервна, даже нетърпелива. Нали е в Стрелец, огнен, оптимистичен знак, тя цял ден ще се бори да намери начин, ще развява байряка на справедливостта, ще търси истини, и тук и там, ще отстоява права, ще иска нейното знание да се разпространи до края на света. И, нали обаче ще е в сянката на Сатурн, вдъхновено ще настоява всичко през деня да се случва с дисциплина, график, правов ред и по Закон. И в края на работния ден може доста да се измори, не физически, а от морална немощ, от неразбиране, как може света да не прозира истините, които тя толкова ясно посочи с Показалеца, юпитерианският пръст.
Днес да не очакваме краем резултат, препоръчват звездите. Даже и нещо да ни се стори, че се е получило, може всъщност доста бързо да се промени. Ако не днес, то още след Пълнолунието да се разпадне, да се преобрази. Това разбира се, не значи, край, нито смърт. Просто по Пълнолуние делата естествено се трансформират, сменят не само съдържание, но и форма. И даже да ни се струва че изчезват, след време те отново се връщат при нас. Въпросът е, дали ще сме готови да ги приемем, ще ги познаем ли под новия фасон.
Ако днес точно искаме нещо много да ни се получи, трябва да сме готови да се прояви, може би за миг, и след това да изчезне в лятната мараня, яко дим. И ако след Пълнолунието хукнем точно него да търсим, защото разбираме, че това е част от нашето същество, да, има шанс да го намерим и то в трайна форма, само че не се знае каква. Ако сме готови на компромиси, ще го познаем, може би!
Пожелавам гъвкав туристически ден! Без очаквания! Без багаж!