18 август 2020г.

Високо, високо, високо, към разредения въздух да се стремим, там, където се диша по-леко, звездите са по-едри, а свободата извира от боровите игли. Дали сме готови обаче да се срещнем лице в лице с изненадите на Уран, ще се изплашим ли от мечките, които живеят в тъмната гора или с благодарност за възможността ще приемем неизвестното и ще оставим условията да се проявят и с нови познания да ни възнаградят – това ще зависи от нас.
На 18.08. Слънцето изгря с с цвета на ален мак, погълнал в ореола си не само Меркурий, т.е. мисълта, но и Луната, т.е. материалността. Единствената звезда, която се осмели да свети при появата на слънчевия диск, бе Венера, най-голямата преди изгрев звезда, която днес е в точен секстил с Уран.
С изненади ще е пълен деня, подсказват ни звездите, като някои от тях може да ни причинят ментален удар, емоционален шок. Каквото и да се ни се случи обаче, добре е да си знаем, че днес с нас се шегува Уран и ако издържим, без да се изплашим, то значи сме готови не само за сърдечен, но и за вибрационен шок.
За да съм съпричастна към шегичките на стационарния Уран, които ще правят живота шарен и на вас, ще ви разкажа лична опитност от вчера, която изненадващо усмивката ни гротескно разкриви и едва не ни накара да крещим.
Вчера отбелязах, че се качвам към Рила, за да се включа в празничната паневритмия за Божествената нова година. Това е събитие, което планирам от месеци, основно по битови причини, защото е трудно даже невъзможно да се намерят места на хижата в последния момент. Тази година обаче се случи така, че всичко беше предварително уредено, даже с особени екстри, уж. И така, качваме се ние 8 човека на хижа „Седемте рилски езера“, усмихнати, вдъхновени, с порядъчно багаж и отиваме да се настаним. Съответно търсим си на рецепцията регистрацията, запазена от половин година, която сме потвърдили преди ден. И …изненада… оказва се, че нямаме резервация, по-точно, че нямаме резервация за тази хижа, и още по-точно, че имаме резервация, но за съвсем друга хижа, която пак е в Рила, но на съвсем друго било, твърде далече от нас. Голяма суматоха настана, не само за нас, но и за хижарите, които всъщност нямаха никаква вина, защото се оказа, че ние заради препредаване на информация и грешка в превода, ние сме разговаряли със съвсем друг човек, с който сме се заознали миналата година на „Седемте рилски“ , и никой не е задал въпроса, за коя всъщност хиха правим резервация. Както и да е, виновен е Уран.
По неведоми пътища обаче всичко като на магия се разреши. Не ме питайте как, не знам. Странно обаче новината се беше разнесла из лифта, защото едно от момчетата, които ни качиха, дойде специално до нас и каза, знаех си аз, че не сте случайно тук.
Да, това е Уран!
Нещо, което трябва да се случи, ще се случи, и ако трябва да сме някъде, то ще бъдем там. Ето защо днес да не питаме защо на нас ни се пада, да не си даваме зор за това, което бяга от нас.
Шокът, който преживеем, ще е само началото. С него обаче се отваря портал, който може да ни е приготвил среща и с любовта.
Пращам ален поздрав от Рила, след който по изненадващ начин снимачката ми запечата каменно сърце в моите крака. Хм, снимах го, усмихнах се и благодарих, а можех да го подритна, нали.
Всичко ще се нареди възможно най-добре! Да, това е стационарен Уран!
Очаквам коментар….