30 август 2018г.

По острието на бръснача ще се движим днес, предупреждават звездите.

Ще ни се струва, че сме на мигване от пропастта, че стискането на палци и затварянето на уста може да не ни помогне, че волята ни има предел и скоро сама ще се възпламени и прегори. А и как ужасно ни боли глава…

Мда…, трудно ще ни е да не  избухнем безславно днес.

На 30.08. по изгрев пълната все още Луна навлезе в минното поле на Овен. Направи точен квадрат към Плутон, подготви се за квадратурата с Марс и Уран и се разпали с овнешка решителност, която естествено и синхронично лъвската й порода подкрепи.

С код червено за висока опасност от пожари ще ни предупреждават днес звездите, не просто физически, но и сърдечни, от страст, които изненадващо ще нахлуват в домовете, колите, на работното място, ще ни лизват с огнени езици, ще ни заразяват с плам.

Днес има опасност подсъзнателните ни желания и всички таени до вчера намерения да се разпищолят, като че държани на синджир, да искат с една дума да се изразят, с жест и поглед другия да заковат, на магия всичко, дето пречи, да се разруши.

Невъзпитаният все още порив за действие може много бели да направи в тези първи активни дни, предупреждава звездната карта, даже самият импулс да обезглави и да се обезвери, ако се влее във вълната на недоволство, в ищаха за разрушение се обезличи.

Именно звездната карта обаче показва и хапчето за баланс. Слънцето все още е в стабилен земен тригон, колеги, а това интуитивно ще ни кара да симпатизираме на сигурността, да се отъркаме у конкретния, видимия резултат. Опозицията на Нептун със Слънце сама по себе си също е опасна, вчера стана дума за това. Но в тази нажежена ситуация не е ли по-добре да имаме под ръка ведро с вода, особено  в случай, че морето ни е до колене и даже океанът е твърде тесен за нас: ))

Електричество и магнетизъм ще са около нас днес, подсказват звездите. Да, ще се чувстваме в риск, сякаш трябва нещо важно да направим, решение да вземем, живота си да променим, сега и веднага или никога след това. Ако ни се струва обаче, че балансираме върху въже да си знаем, че факлата е в едната ни ръка, а в другата носим кофа с вода и кога ще ги използваме, зависи от нас.

И все пак, ако много ни се иска да се разкрещим, да вдигнем всички на пожар или да се потопим дълбоко като се изключим за света, да си знаем, че това го можем, но нужно ли е да го правим сега.

Днес и в следващите дни ще е важно балансът да пазим, но не като статукво, а като промяна с постигане на резултат. Когато много ни се иска нещо да разрушим, да си знаем, че можем да го направим, но веднага след туй трябва на сигурно да стъпим, да имаме вече решение за резултат.

Войната по принцип, разрушението без цел до резултат няма да ни доведе, даже със сигурност ще ни повали от въжето, на което ловко демонстрирахме намерения и безславно към пропастта ще ни устреми.

Днес стъпка по стъпка да напредваме и да си знаем, че това, което бушува в нас, може да опари другия, ако безотговорно го оставим да си ври и кипи.

Пожелавам толерантен ден!

Очаквам коментар…