4 юли 2017 г.
Ако днес ни ударят едната буза, или пък ни погалят, целунат по нея, да обърнем и другата – за баланс! Така ще се възползваме от звездния шанс чрез съзнателна вътрешна работа да отработваме външните обстоятелства, да ги разграждаме на елементи, да ги преподреждаме и превръщаме в катализатор за хармонията на вътрешната среда!
На 4. 07. Марсов ден, Слънцето се приготви за активен алхимичен процес. Включи цялата си лаборатория в действие, подгря смесите в безбой колби, създаде външно съпротивление, всичко заклокочи, разтрепера се, започна да се чупи, разгражда, изпарява с едничка цел, да се стигне до онова състояние, което открива същността. И едва тогава, вече оголена от грозната си опаковка, тя, ядката на нещата, да се положи да вирее в нова утроба, в чиста среда.
Луната днес също е идеален магьосник. Нали е в Скорпион тя въобще няма да се захласва по опаковката, напротив, ще се рови в дъното, трескаво ще копае дажи е там, където няма нищо, но с надеждата, че има поне мъничък шанс нещо да открие, нещо да й даде основание за поетия риск, за емоционалната крайност, за страстното увлечение, от което единствено спасение е смъртта и последвалото възкресение, което само по себе си е магически, алхимичен акт, нали!
Изключително контрастни, чак хиберболични са днешните звездни аспекти, хем крайно опасни, хем прекрасни, идеални за матически ритуал. И ние днес наистина можем да сме алхимици и успешно да превръщаме желязото в злато, злото в добро, омразата в любов. За целта обаче е важно внимателно да жонглираме с външните обстоятелства, мъдро да управляваме активните реакции, да се възползваме от разпада на елементите и от остатъка да задвижваме нов, съзнателен процес.
Днес доброто, истината, любовта ще са завити с изпокъсан стар чувал, предупреждават звездите. За да можем да стигнем до тая ще трябва с хирургическа ръка, без трепване на окото старателно да отстраним горният пласт и да прегърнем това, което топли нашето сърце.
Как на практека да стане това, ето заветът, който ни е оставил Учителя Петър Дънов:
„Бъдете алхимици в живота – да превръщате лошите и обидни думи в добри. Думите, с които хората си служат, крият в себе си нещо ценно, даже и да са обидни външно. Не се спирайте върху външните форми на човешкия език, но търсете в тях онези елементи, които лекуват и повдигат човека. В старо време българите криели златото си в скъсани торби, в миризливи гърнета – да не внесат съмнение, че тук и там има скрито богатство. Така постъпват и добрите духове. Когато дават на човека някакво богатство, те го скриват в някои обидни, лоши думи – да не го намерят злите същества и да го обсебят. Като знаете това, не се огорчавайте от обидната дума, която ви е казал вашият ближен, но започнете да я анализирате, да извадите добрите елементи, които се крият в нея.“
Пожелавам успешен алхимичен ден!