1 септември 2018г.

Да посветим на утвърждението днешният ден, препоръчват звездите.

Днес неясната мисъл може с убеждения да изкристализира, с визуализация очакването да се материализира, с малка крачка действието да се задвижи и вече да няма връщане назад.

Как обаче сигурност в статуквото от убеждението за промяна да различим, тънката граница между тях да не проспим?

На 1.09. Слънцето и Луната посрещнаха деветия месец в точен земен тригон и включиха зелен светофар за всички дела, които от месеци са сякаш в предродилен период, уж се развиват, а все не намират начин да се проявят.

С очевадното ще се сблъскваме днес, предупреждават звездите. Неща, които сме подозирали или сме предполагали че съществуват, но някак сме ги заобикаляли или не сме имали шанс да ни се явят, сега ще ни се набиват в очите, в ушите ще крещят, за ръчичка ще ни хванат, ще ни ощипят, за да ни накарат да повярваме, да ги приемем за брутален факт.

По двойнствен начин материализацията днес може да се прояви, предупреждават звездите. От една страна предположенията, пробудени от страхове, че статуквото рано или късно ще се наруши, че промяната е неизбежна, че сметката все пак трябва да се плати именно днес и утре е възможно да се потвърдят.

От друга страна надеждите, даже и най-предпазливите, през следващите дни може да ни дадат знак, със случайна дума да ни доубедят, с промяна в обстоятелствата да ни побутнат, а ние да разберем, че това се случва именно заради нас.

„Така си и знаех“ – това и подобно утвърждение често ще ни се спъва между зъбите през почивните дни. И вместо да цъкаме примиренчески с език и пред съдбовността на събитията да се гънем и обезличим, ще е по-добре да се събудим и в собствения на собствения си потенциал да се доверим.

„Аз мога!“ – това вълшебно утвърждение по мистериозен начин ще отваря врати, шушукат звездите. Малък порив от наша страна, мълчаливо пожелание, мислено обливане със светлина, почукване на врата буквално ще творят чудеса, звярът с мисъл може да се укроти, патовата ситуация да се пренареди, непреодолимият портам да се окаже отлючен и в очакване да минем през него, най-сетне да ни обнови.

Днес да не губим вяра в себе си. Даже и да се чувстваме объркани, уверено личната си посока да държим. Няма да мине много време и ще разберем, че на днешната си интуитивна увереност трябва да благодарим.

Пожелавам вълшебен ден!

Очаквам коментар…