10 септември 2020г.
За училище да се подготвяме, припират ни звездите, да се простим със сантименталното си разсейване и с губенето в емоционални води. Към разумността да се обърнем, в истината да се взрем и да приемем, че вече е време да се пробудим и да влезем в час.
На 10.09. Слънцето изгря в точен тригон с Юпитер, брата си по яркост, който и астрономите признават, че вече е готов със собствена топлина, като звезда да се разгори. И понеже днес е четвъртък, юпитеров ден, този точен тригон за мен си е синхроничен указател, че е време към плановете си да насочим поглед, да фиксираме посока и цел, но така че към знания да се стремим, да се готвим за усърдни опитности, задачите с домашното да си прегледаме, да си спомним, че в нас всъщност живее един търсещ ученик.
На къде да тръгнем обаче, след като точно сега Марс се обърна и хлопна под носа ни вратите към външния свят. Тогава какво ни остава за изучаване, може би нещо, което не знаем за себе си, такова, което можем да напипаме, например органи, физиологични системи, а може би психологически, емоционални, ментални, екстрасензорни модели, или пък невидими връзки, които вертикално ни свързат с йерархиите и с Божествения свят.
И ако си дадем време да направим списък с всички отворени врати, на които сега можем да почукаме, ще се окаже, че всъщност пред нас са готови да ни се представят не светове, а вселени, за някои от които дори не сме помисляли, че съществуват, но всъщност именно тяхното изучаване ни прави будни и укрепява връзката с реалния, не с физическия свят.
В този пост ми се иска да насоча вниманието към Юпитер, все пак четвъртък си е негов ден. Астрологичните факти отчитат, че днес той е стационарен и до дни ще тръгне напред. За да е ясно на всички какво означава това, ще извадя по-дългия обектив, за да е видна дългосрочната картинка и ще припомня, че Юпитер обикаля Зодиака за една година. През това време той първо се движи директен, след това, когато стигне първия си тригон със Слънцето той забавя ход и тръгва назад. Минават около четири месеца, през които Слънцето осветява четири зодиакални знака и отново стига тригона си с Юпитер. Тогава именно Юпитер е готов да се завърти и тръгва отново напред. А сега отново ще припомня, че Юпитер е принципът на дългосрочните цели, но такива, които са видими, допустими, възможни, затова и те се разпознават от съзнанието като стремеж, надежда, идеал, нещо повече, ореолът им естествено ги облича в социална тога, превръща ги в истина, в добро, в правда, валидни едва ли не за целия земен свят. Но понеже съзнанието битува на земята, където всички е полярно и това е неизменен, аксиомен, същностен процес, то съответно юпитеровите цели, категории, идеали биват ограничавани, изцапани, спирани или пък разредени от Сатурн, както между впрочем се случва и през 2020г. Т.е. в началото на годината Юпитер влезе в Козирог, с намерението си да стесни очакванията си, да се концентрира в една, най-много в две важни цели, на така, че да станат те устойчиви, поне като основа и да гарантират и даже да постигнат резултат. Съответно в първата половина на годината нашата съзнателна активност, все още несвикнала с ограниченията на Козирог, се опитваше да работи по познатите модели с инструментите от миналото, да си поставя цели и да дебне за резултат. Да обаче будният Сатурн, който тази година бе твърд, категоричен и на каменен трон, заля със студена вода всичките ни планове, накара ни да се свием, да се ограничим, да стоим, да кротуваме, да не шаваме, като не знаем как.
Да обаче през май Юпитер се обърна и понеже разбра, че целите му няма да се получат по стария начин, значи трябва да търси как, защото нали все пак е оптимистът на Зодиака, щастливото овчарче, няма начин, да не намери начин, да не разбере как.
И така цели четири месеца ретроградният Юпитер работеше невидимо в нас и ни провокираше да мислим, да опитваме, да оценяваме, да пробваме един или друг вариант, за да се съобразим със Сатурн, защото без това не може, но да не губим дългосрочната цел, даже да трябва леко да се отклоним, да поучим, да се запознаем с хора, но после пак да продължим. Стига разбира се да знаем на къде!
И в случая искам да подчертая, че търсенето също е юпитериански процес, защото това, че не знаем къде искаме да отидем, не значи че не знаем къде не искаме да сме. Просто в недоволството много активно се намесва Венера, но за това ще пиша друг път или на дълго ще си говорим в клас.
И ето ни отново пред тригона на Юпитер със Слънцето, когато вратите за разширение, за експанзия, за развитие отново са отворени, житата блестят, шепите ни с плодове са пълни, сърцето топли, даже прегрява от благодат, а ние не виждаме, не разбираме, отказваме се, заради една единствена затворена врата, тази на Марс, на външната активност, на крачката напред във физическия свят.
Да, обаче Юпитер ще тръгне напред и вече никой не може да го спре да осветява възможностите, които са синхронизирани с всички йерархии, включително с Божествения свят. Основата, която съзнанието излее сега, докато Юпитер е в Козирог, ще се превърне във фундамент за новия въздушен, неръкотворен, Божествен храм, който ще се издига следващата година, докато Юпитер е във Водолей.
А ние, т.е. нашето съзнание, сега именно трябва да учи водолейските инструменти за разширение, за развитие, за духовен ръст, които се базират на идеята за приятелството на душите не по кръв, а по Любов.
Сега е време, в което реално можем да тестваме осъзнатите си ценности, като например че страха, бездействието, мълчаливото съглашенство няма да ни дадат свобода, че самата свобода е обратното на затвора, и тя няма само физическо измерение, но и ментално и емоционално и астрално, че тя е всъщност стремеж към Любовта.
И за да съм по-конкретна – навлизаме в активен за интелектуален период, в който много идеи ще се осветят, но така, че сякаш са отдавна премислени, и ще чувстваме, че няма начин, налага се да ги осъществим, колкото и ирационално и невъзможно да изглежда това.
Физическото тяло също ще се променя активно, но основно в онази невидима, сензитивна част и затова, ако не сте опитвали, вече е време да пробвате да изпращате послания чрез мисли, да желаете активно, да вярвате, даже да се осмелявате да творите свят около вас.
Тази есен стартира процес на трескава подготовка за нов осъзнат социален свят. Преди това обаче всеки трябва да избере напред ли да гледа или да обърне очи назад.
Пожелавам отворени врати към приятелите в Любовта!
Очаквам коментар…