16 септември 2019г.

Няма връщане назад, ще припяват днес звездите. Каквото трябва да се случи, вече предстои, срещата е неизбежна, крачките напред са неотложни и просто ще се наложи да ги извървим.

Кое обаче е важното и дали неизбежното и непознатото е толкова страшно, колкото ни се е струвало преди дни – е сега, като го опознаем, сами истината ще установим.

На 16.09., понеделник, в позакъснелия първи учебен ден, Луната посрещна изгрева в Овен, първи знак на Зодиака, при това в тригон с добрия учител Юпитер, но в квадрат със строгия даскал Сатурн.

Напред ще е вперен взорът ни, подсказват звездите, с оптимизъм бъдещето ще редим, менци с вода пред червени пътеки ще разливаме, с увереност към най-трудния връх ще се устремим. Още веднага след прехода в реалността обаче, когато учебният звънец престане да бие, а вратата на класната стая хлопне зад гърба, ще ни се наложи да приемем, че вече сме в новата система, с непознати правила, където тепърва трябва да се доказваме, начини да намираме, за да се отличим, навиците си да адаптираме и може би отново да се родим.

За ново начало ще сме готови днес, подсказват звездите, но и не съвсем, доколкото тригоните на Луна с Юпитер и Марс със Сатурн ще захранват увереността и решимосттта. Сатурн обаче вече е стационарен, подсказва звездната карта и само до дни ще се обърне и ще тръгне в прав ход. До тогава обаче, т.е. през следващата цяла седмица, той ще фокусира волята ни върху делата, които ТРЯБВА да се разрешат.

ТРЯБВА и СТРАХ са две ключови думи за Сатурн, по които неизменно можем да познаем, кога той е силен и ръководи нашата съдба. Сега обаче, в периода на неговата стационарност, тези две състояния буквално ще ни притискат да се концентрираме в едно – две най-важни, може би най-сложни дела, които вероятно отдавна отлагаме,  може би от досада или пък от страх, какво би си случило след това.

Чувството, че много ни се иска, но нищо не се случва, може да ни подтисне днес, особено следобед, когато денят се изтърколи. Ще си мислим, че едно очаквахме, а друго става, че чудото търсехме, а скуката и рутината пак са си около нас. Да  не бързаме да се разочароваме обаче, да не търсим в носталгията знак за грешка, да не опитваме да се върнем назад.

Даже много да ни се иска да започнем нещо напълно ново, стационарен Сатурн едва ли ще ни го позволи да го направим точно сега, особено ако нещо важно не сме довършили, ако не сме затворили предишната врата.

Ако тръгваме сега към новото обаче, да си знаем, че ни очаква бавен и труден път, докато то ни се отвори, докато ни позволи да го видим в пълната му светлина и чак тогава с резултат да ни възнагради.

Пожелавам търпение да осветява надеждите ни днес!

Очаквам коментар…