24 септември 2017г.

По-бавно да я караме днес, съветват звездите, особено ако сме в автомобил!

Да спираме на знак СТОП, да спазваме ограниченинията, на всяко кръстовище да се оглеждаме.  Да избягваме обратния завой.

Днес са възможни неочаквани удари именно от към гърба, от там където непомислихме, недогледахме, пренебрегнахме ситуация или интерес. Днес  случайността ще ни дебне отвсякъде, илюзията и самоилюзията ще са най-големият ни, макар и невидим враг.

На 24.09. Слънцето уж, е във Везни, но някак не съвсем, сякаш не е в час. И понеже цял ден ще е неаспектирано, колеги, ще е някак омаяно, неясно, с омотана глава – ще грее без да топли, ще приказва, но само мислите да озвучи, ще действа механично, на където го хвърлят, като топче за пинг-понг.

Неопределената, заблуждаваща даже енергетика на деня обаче е допълнително подчертана от Луната, която все още  е в Скорпион и още преди обяд ще изпадне без курс.  Възможно е с патови ситуации да ни изненада или поне ние да си мислим, че е така, да се замотаем, да сгрешим пътя на пръв поглед фатално, да счупим нещо непоправимо, да решим, че нямаме шанс.

И понеже меланхолията днес изключително бързо ще се сдружава с депресията, може да се заварим в края на деня със заровена в пясъка глава, потънали в мъка по нещо, което не искаме да видим, а то всъщност се е настанило удобно  точно до нас в очакване да вдигнем глава.

И, за да заработи тройното астрологическо правило, звездите с още един важен аспект потвърждават мъгливата енергетика на деня – с точната опозиция между Марс и Нептун.

Ще ни е разсеяно, объркано, неясно. Трудно ще заспиваме през нощта и още по-трудно ще се будим, ще искаме да си следваме задачите, а изведнъж ще ни се приспи или пък ще губим мотивация, ще отлагаме, ще се отказваме, а после ще се виним.

Не се потапяйте твърде много в есенната меланхолия, съветват звездите и не позволявайте на зимната депресия да подрани.

Подобни омайни състояния са съвсем естествени при смяната на сезоните, като въздушна възглавница, като буферна зона, като деджестив, за който трябва да благодарим.

Есента е време за работа, в което плодовете от своя труд е нужно да съберем. Хилядите въпроси, които бомбандират главата ни, са всъщност въпроси от бъдещето – с кого да споделем, как да разпределим, какво е новото, което да засадим. На всички тях няма как да отговорим, ако плодовете не съберем, ако не отчетем и анализираме постигнатия резултат.

Днес не е време за вземане на решения, а за почивка, за безцелна разходка на тялото, сърцето и ума. Грешката днес не е непоправима, стига да не си го втълпим сами, по скоро е правописна, механична, която ще заспи в написания текст, докато не го проверим.

Пожелавам релаксиращ неделен ден!