13 октомври 2018г.

По-светъл ще е днешният ден от вчера, даже твърде ярък, до степен, че може да ни заслепи или пък хлапашки да се врътнем и плановете си да променим, по причина например, че ни мързи.
Как да не се размажем на дивана и от каприз да не пропуснем златните възможности на есента – това може да се окаже предизвикателство днес!

На 13 октомври Луната литна в Стрелец, обнадеждена от попътния вятър на Марс във Водолей, който и обеща да я води напред и нагоре, към недостигнати до днес простори и прекрасни висини. Само че Слънцето съзря опасност Луната така да пришпори деня, че ако навлезе в непознати ширини да не може да се ориентира, да се заблуди и вечерта, когато стане тъмно, да не може да освети реалността. Затуй затегна квадрата си с Плутон, така че да препятства всеки самоубийствен ход и отправи тврочески импулс към Нептун, съзнателната мистификация да утвърди.

Между новородени и мечти и болезнени опитности ще се люшкаме днес, предупреждават звездите. Ще искаме да търсим, да видим, мирогледа си да разширим, но ще ни е страх, че ако опитаме, ако си позволим, ако направим крачката към бъдещето, миналото ще ни притисне, като бумеранг отново ще ни се яви. И е възможно вместо на въздух да излезем, точно обратното да изберем, вътре, на тъмно да си седим, стари рани да ближем и да твърдим, че днес ни мързи.

От миналото си не можем да избягаме, ще нашепват звездите днес. Където и да отидем, даже и в мазето да се заврем, то ще ни се явява като мисъл, като въображение, като туптене на пулс.
А кой е казал, че миналото като изстържем, ако го зачеркнем като с тебешир след това ще се почувстваме по-добре. А няма ли така да паднем в още по-дълбок Ад, а то, миналото, да ни запуши отготе като с похлупак!
Има обаче много по-ефективен начин с миналото да се справим, като го превърнем в основа, в трамплин за новия си полет. За тази цел обаче посоката на движение трябва да променим, да преориентираме сетивата от физическия към духовния свят.

Ей такава пренастройка можем да направим днес и утре, а и до края ретроградността на Венера, да разменим полюсите на Любовта.
Как да стане това ли?
Ами ако днес сме нацупени за нещо, даже и да е неизвестно или пък съществено за целия ни живот, то ще е важно да положим усилие и да преборим депресията с разходка в парка и най-добре в планина. Така от опит ще се уверим, че светът е свеж и прекрасен, даже когато животът угасва, че в тъгата на есента има вътрешна топлина, която създава условия за новия живот, който след време ще се роди.
В такова преходно философско настроение ще се носим по течението и ние днес, предупреждават звездите и ще е най-добре да пуснем носталгията като листо в реката, да хвърлим камъче от някой мост, да изпеем любовна песен, да излеем меланхолията в стих.
Всичко тече, всичко се променя. Така е и с грешките – след всеки опит ставаме по-добри!

Пожелавам топъл есенен ден!

Очаквам коментар…