12 ноември 2018г.

Интересна седмица ни предстои, предупреждават звездите и вече заемат места на първия ред, за да наблюдават директно грешки – смешки, неврозни сплитания, колебания назад-напред, които уж възли ще разплитат, а всъщност сърцата и умът ще подлудят докато не си кажем : „Не, това не може да е вярно! Няма такъв филм!“

На 12.11. Луната приветства света на формите от пространството на зодиакалния знак Козирог.  Понеже все още е твърде млада и амбициозна обаче, тя днес ще се старае първосигнално и максимално ефективно сенките да отрази, а това значи, че страховете на Сатурн и жаждата за мъст на Плутон ярко ще прихване и ще бърза всичко живо да предупреди, че трябва да сме послушни, да спазваме ред и дисциплина и че така има шанс на нас да ни се размине, сопата да ни прескочи, да я изяде някой друг.

Стегнато и подредено ще започне днешният ден, потвърждават звездите. Лесно ще се настроим на работна вълна, пунктуален списък даже ще си приготвим, внимателно времето ще разчетем, вдъхновени от Юпитер и от секстила на Луна с Нептун рационално и по подразбиране, по предишната инерция ще навлезем в новия ден.

Да не забравяме едното на ум обаче, предупреждават звездите, и още от сутринта ще си шушукат, че туй, което го мислим, може с опакото да се прояви, че сценарият, колкото и да си го харесваме, Пространството може да не го одобри и то не, защото е капризно, или пък се сърди, иска да ни нарани, а защото това, което ясно виждаме, е измамно, форма, част от проявлението, не и същността.

Три планети са в зоната си на стационарност, посочва астрологичната карта. При това две от тях са лични – Венера и Меркурий, а за капак и Нептун. При обичайните условия само една е достатъчна, за да ни обърка плановете, да ни забави, да ни заблуди, а сега има риск кашата да е по 3.

Венера, която си знаем, че още цял месец ще е в опозиция с Уран, сега, през тази седмица, ще се опитва  емоционални неясноти да реши, да се хване за нещо устойчиво, стабилно, нещо, което търси да е за цял живот, но може и в зоната на комфорт да си остава, и да си страда, че нищо не може да се промени, и даже и да откаже да приеме, че виси на клон, кое е над „пропаст“ само от 10 сантиметра и ако се пусне, всичко към по-стабилно ще се промени.

Бавният Меркурий, който само до дни ще се обърне назад, още днес ще ни принуждава да сме по-бавни, по-внимателни, по-прецизни, да се взираме към познанието, но само, ако виждаме конкретен резултат, а ако го няма, да опитваме пак и пак, докато се прояви. Само че, понеже вече е в квадрат с бавния и почти стационарен Нептун, и този квадрат доста дълго ще продължи, може още днес доста да ни заблуди, с фиктивни изходи и измамни рационализации, да провокира да летим, стъпала да прескачаме, врагове да виждаме, от плитчините да страним, в борба със сенките да изразходваме енергия, да не можем видимото от невидимото да отделим и така да се опитваме с неподходящи средства нетрадиционен казус да решим.

Днес, и през цялата седмица, даже и след това,  да не забравяме едното на ум, съветват звездите и да си знаем, че това, което виждаме само като просто уравнение може с аксиомата 2+2=4 да се реши. Задачата обаче, която си има пластове не само настрани, но и по вертикала – надолу, и нагоре, ще се нуждае от друг подход, който изисква познание на окултните закони и особено тези, свързани с отражението, с разумното вникване в огледалния свят.

Защото всички физически тела си имат отражение,  които ние често като сянка наблюдаваме, а тя въобще не е стационарна, а постоянно се мени, появява се и даже изчезва за очите, като залеза на Слънцето, нали.

Така днес, ако ви се развали хладилникът, като при мен, ако токът спре, транспортът се забави, фейсбук реши да се пошегува и не изпрати важното писмо, то вероятно причината не е просто физическа, а си има дълбок смисъл, който ни провокира да се спрем, да се замислим, вниманието си някъде другаде, в необозримото да задържим.

Днес може и да ни се стори, че сме като в мъгла, че с каквото и да се захванем, все време и нерви губим, че сме на път да изгубим важните неща. А може би е точно обратното, бавим се, за да забележим красивото, изходът по интуиция да стигнем, опакото да оценим и с него мехурът на бездействието да спукаме, от физическото проявление да се отдалечим.

Днес да не се изненадваме, че план „А“ не работи работи, да не се опитваме с яд и гняв да го вкараме в правия път или като стар руски телевизор с удар да го принудим да бръмчи. На забавянето, грешката, объркването дне с по-добре да благодарим и веднага да се сменим фокуса, да потърсим план „Б“. Със сигурност е на една ръка разстояние от нас.

Пожелавам ирационален понеделник и не забравяйте да си вземете торбата със смях!