23 ноември 2016г.

Тази сряда няма пак няма да се сяда, а ще си летим като муха без глава!

Слънцето на 23.11 щастливо се прероди в Стрелец и нетърпеливо хукна да преследва милион и едно желания, недостижими до сега. Луната обаче ритмично ще цикли на едно място в Дева и цял ден ще е без курс, ще повтаря едно и също до побъркване, ще стърже като развален грамофон, ще капе като китайската капка и в крайна сметка може и да направи дупка, да хване декиш, да стигне до резултат, но абсолютно неизвестно какъв.

За лудо работи, за лудо не стой! В този див, див сюжет ще се завъртим още от сутринта, когато грижливо разписаните от вчера планове станат на пух и прах още с непредвидената и „неотложна“ молба на детето, с първия телефонен звън или с допустимото закъснение на автобуса, което не трябваше, не, не трябваше да се случва точно днес.

И все пак каръшката промяна в плановете едва ли ще имат фатален край. Звездите днес са се погрижи да се справяме с времето, да сме точни, прецизни, пунктуални, даже прекалено да се вглеждаме във всякой факт.  От една страна това ще е добре, особено ако успеем да влезем в канала на рутинните си задължения и да дерзаем по дела, захванати от преди. Ще можем с лекота да продължаваме напред, да оглеждаме, да анализираме детайлите, да смятаме, отчитаме и подреждаме в табличен вид с умение на перфектен статистик.

От друга страна обаче има опасност да забиваме в определена тема, която далеч не е най-важния за деня приоритет, да задълбаем втърсене на нещо, което отдавна е пред нашите очи, да ангажираме време и ресурс в правене на нищо с видим резултат, който логично също ще е нулев.

Но и не съвсем, защото подобно поведение можем да разгневим някой шеф, да напръскаме с петна личната си репутация или без да искаме да променим посоката на развитие в познатата работна среда.

Хубавото на Луна без курс е, че може и да не ни хванат, да не ни забележат, да минем между капките, да пропълзим в мъглата като сянка, да се скрием като с шапка невидимка.

В този смисъл денят е подходящ за завери, тайни операции, за създаване на план, който не искаме да бъде разкрит. Пространството макар и нелогично го потвърждава с един интересен исторически факт – днес на 23 ноември, но през 534 г. пр. Хр. Теспис от Икария става първият актьор, който влиза в роля на измислен герой. Смята се, че той е бащата на театъра такъв, какъвто го познаваме днес. Така че, ако ви се налага да влизата в роля на сив кардинал, да управлявате в сянка, да дърпате конците зад параван, да контролирате непредубедена и нищо непредполагаща аудитория, сега е моментът, но все пак внимавайте, защото и тайните дела си имат цена и то много по-неизвестна и непредсказуема от явния план.

Пожелавам един успешен актьорски ден!

Очаквам коментар…